Лисица: знаем ли всичко за персонажа от приказките?

Лисица: знаем ли всичко за персонажа от приказките?Лисица – описание; как изглежда, навици, хранене. Разновидности в различните климатични пояси. Може ли да се отглежда близо до човека и защо

Лисица: кой не помни от детството си приказките, в които този персонаж впечатлява с лукавство и хитрост?! Всъщност това диво животно наистина се отличава с находчивост и съобразителност, така че бързо си намира храна и успява да избяга на преследвачите си.

Приказната Кума Лиса практически обитава почти всички климатични пояси, което говори за приспособимостта на вида. Тя е родственица на вълка и кучето; чувства се добре и в равнинните гори – и в планините, дори в пустинята. Познати са около 50 подвида лисици; най-разпространена е обикновената лисица.

Описание на лисицата

Лисицата е хищник; ловува дребни животни, гризачи и насекоми – по този начин участва в регулацията на популациите и не допуска свръх присъствие на някой вид. Т.е. тя е ангажирана функционално с поддържането на природното равновесие. Животното се отличава от родствениците си по рижата окраска на козината. Това наистина е красиво, но може да бъде опасно – защото прави животното видимо и в най-гъстата гора.

Рижата козина е стандарт за обикновената лисица
Характеристика

Хищник и млекопитаещо: това са основни белези на лисицата. Размерите й зависят от подвидовата характеристика: може да има тяло с дължина от 18 до 90 см. характерен белег е пухкавата опашка, която е със специална функция в лисичия живот. Има отлично развити слух и обоняние, добро зрение. Цветът и гъстотата на козината зависят от местообитанието и сезона. При преследване на плячка лисицата може да развие скорост до 50 км/ч.

Как изглежда

Споменахме, че външността на лисицата зависи от климатичните условия на местообитанието й. В топлите региони екземплярите са по-дребни и с по-ярка окраска. На север лисиците са по-едри и с по-светъл кожух. В планинските зони може да се открие и животно с кафяво-черна козина, което е причина да го бъркат с други животни.

Независимо от окраската на торса, лисицата има черни лапички. Опашката й най-често е трицветна, с ивици рижа, кафява и белезникава козина. Теглото й може да достигне до 10 кг. Общото впечатление от външността на една лисица: издължено тяло с къси крайници. Най-забележителна, разбира се, е източената напред  муцунка – именно тя създава впечатлението за лукавство и хитрости, които остават задълго неразгадани.

Функции на опашката

Опашката краси всяка лисица, но е и нейното проклятие: тя е една от модните глезотии, дълго време задължителен аксесоар в тоалета на изисканите дами.

Опашката изобщо не е моден аксесоар за лисицата; израствайки на дължина до 60 см, тя е отговорен и ефикасен стабилизатор при бързо бягане. У здравото животно опашката е покрита с дълга и гъста козина, така че служи отлично като своеобразна завивка при сън в студените месеци.

Козина, очи, тегло

Вече споменахме някои особености на лисичата козина. Различните подвидове имат „кожух“, съответстващ по окраска на околната среда. Ако лисицата живее в умерен географски пояс, при смяна на сезоните козината й може да се сгъсти или да линее, да опадва и се разрежда, съответно в студените или в топлите месеци.

“Фигурин

Зрението на лисицата е добре развито; особено точно е то нощем – особеност, свързана с хищническата природа на звяра и нагласите му да ловува по тъмно. За недостатък се приема неспособността на животното да различава цветове.

Подвидовете обитават райони с разнообразни условия – степи, планини, равнинни гори, дори пустини

Да припомним, че теглото на една лисица е в зависимост от вида й; от пола, дори от възрастта. При някои разновидности като дребничкия фенек кантарът ще покаже средно 700 г, докато добре развитата обикновена лисица може да достигне и до 9-10 кг.

С какво се храни лисицата?

Хранене на лисицата Протеини Растителни продукти
В природата Сурово месо от дребни животни, гризачи, бръмбари, жаби, скакалци; прясно или мърша; риба; домашни птици Горски плодове
В домашни условия (декоративна лисица); в зоопарка Сурово или варено месо; варени субпродукти;яйца; суха храна за кучета – гранули Плодове и зеленчуци

Като хищник лисицата преследва за трапезата си по-дребни животни: гризачи, зайци, гнездещи на земята птици. Когато е гладна, не отказва мърша или остатъци от храната на вълци и мечки. Последното – обикновено през зимата, когато е трудно редовно да се хваща прясна храна.

Лисиците от степните зони ядат също едри насекоми – бръмбари, скакалци, мравки; не се гнусят от жаби. Ако в съседство има река, знаят как да се поглезят с риба.

Вижте тези подобни и свързани публикации, преди да продължите с четенето надолу:

През лятото менюто на това месоядно животно се разнообразява с всякакви горски плодове. Всъщност – подобно на мечката, лисицата е всеядно същество. В критични моменти, когато не е в състояние да си намери храна в природата, лисицата навлиза в периферията на човешки селища и буквално краде, обикновено кокошки или патици.

Къде живее? Колко живее?

Лисицата обитава зони с разнообразни климатични условия: може да оцелее и в места със студени зими, благодарение на топлата си козина. Водещо при разселването й условие е намирането на подходяща храна. Ясно е, че зад полярния кръг това няма как да стане! Живее и в степни зони, в планински райони, в умерения пояс с вековни гори. Обикновено обитава дупки в земята; тези лисичи землянки може да е прокопала сама или да ги е отнела от други обитатели. Пещерите и големите дървесни хралупи също са удобно място за отглеждане на лисичето потомство.

Колко дълго живее лисицата? В природата – средно три до десет години. В зоопарка обаче може да достигне дълголетие и да направи 25. Тази голяма разлика е свързана с факта, че старите животни губят подвижността и издръжливостта си и не могат успешно да ловуват и да се хранят.

Какви звуци издава

В спокойно състояние лисиците не издават звуци: общуват чрез обонянието си. Ако обаче ситуацията е критична и животното иска да надигне глас, то може да започне да ръмжи или да лае. Мъжките и женските издават различни звуци: самците са по-груби, басови, а самките имат звънливи гласчета. Лисичият глас може да се чуе, когато животното е разтревожено, изплашено или ядосано.

Начин на живот

Лисиците са стадни животни; всяка група се състои от старейшина самец, самки и деца. Видът развива пълноценни семейства; избират си и територия, където има достатъчно храна и хубава почва за изкопаване на дупки. Познати са случаи, когато лисици превземат части от подземни тунели, прокопани от други животни, например язовци. Не е невъзможно лисици и язовци да живеят в съседство, без да си пречат.

Обживявайки територията си, лисиците могат да прокопаят няколко тунела, водещи към едно и също подземно гнездо. Ако обаче една лисица живее сама, извън глутница, тя може и да не копае тунели и дупки; тогава мястото й за сън е гъстата трева или снежните преспи.

  • Лисицата е нощен ловец; ориентира се чудесно в тъмното и обикновено се движи по права линия. Когато е спокойна, тя ходи на изпънати лапи – ако има сняг, следите й показват равни, дребни крачки в права линия. Ако обаче ловува, тя почти ляга на цемята и пропълзява в забавен каданс със сгънати крака. Това продължава до момента, когато се приближи достатъчно до плячката си – тогава следва прицелен отскок, изхвърляне върху целта. При такъв скок именно важна роля играе лисичата опашка: тя помага както за запазване на равновесието, така и за бърза смяна на посоката при преследване.
Врагове

В природата коментираната лисица няма много врагове. Известна опасност представляват вълците и мечките – но това е само ако лисицата не внимава и посяга на тяхната плячка.

Евелина Лютова

Всъщност главният враг на лисицата, а не само неин, е човекът. Много лисици са били изтребени от ловци и бракониери заради хубавата им кожа, от която се шият елегантни кожухчета и яки.

Защо я наричаме хитра?

Защо Лисана е хитруша? Някои хора считат, че такава репутация се свързва с поведението на лисицата при ловуване. Тя наистина много хитро се прокрадва към плячката си; може търпеливо, с часове да чака до заешката дупка и когато потенциалната плячка се появи – да се метне мълниеносно и здраво да щракне с челюстите си.

Освен това лисиците отлично заличават следите си и се изплъзват от преследвания, като рязко сменят посоките си на придвижване. Заради всички тези подробности от живота им е и етикетът „хитруша“.

мнения, отзиви, коментари, форум

Видове лисица

„Лисица“ е общото название на 11 подвида; числеността е спорна – в някои източници ще срещнете по-малка бройка, в други може да се наброят и към 50. Заради външните прилики тук можете да откриете причислени и представители на друг  вид. Все още се спори за полярната лисица или песец. Най-малко спорни са обикновената лисица, афганската, степната или корсак, бенгалска, африканска, американски корсак, южноафриканска, пясъчна, фенек, тибетска.

Обикновена лисица

Обикновената рижа лисица е най-популярният и най-едър представител на семейството. Теглото й достига до 10 кг, а дължината на тялото заедно с опашката – до 150 см. Рижата окраска на козината може да е с различни нюанси в зависимост от местообитанието. Характерна особеност на външността е бялото крайче на опашката и черните връхчета на ушите. Разпространена е по цялата територия на Европа, Азия, Северна Африка, Северна Америка, Австралия.

Американска лисица

Американската лисица живее в югозападните щати на САЩ и в северната част на Мексико. Има средни размери: тялото й е дълго 37 до 50 см. Гърбът на този вид лисици е в сиво-жълти краски, а крайчето на опашката й е черно.

Афганска лисица

Известна е също като бухарска, белуджеистанска. Дребничка, дължината й не надминава 50 см, а теглото е между килограм и половина и три. Характерен белег на тази лисица са големите уши – дължината им достига до 9 см. Козината й е с наситен кафеникаво-сив цвят. Обитава територията на Афганистан и съседните страни, среда се още в Египет, Обединените арабски емирства, Туркмения.

Африканска лисица

Африканската лисица външно много прилича на обикновената, само че е доста по-дребна. Общата дължина на тялото й с опашката не надхвърля 75 см, а теглото й достига до три килограма и половина. Различни са пропорциите на тялото й, има по-дълги крака и уши. Както името подсказва, разпространена е на африканския континент.

Бенгалска лисица

Известна е също и като индийска. Среден размер, максималната й дължина е 60 см. Козината й е къса и пригладена, кажяво-червеникава или пясъчно-кафеникава. Живее на територията на Индия, в предпланинските райони на Хималаите, в Бангладеш и Непал.

Степна лисица (корсак)

Степната лисица също прилича доста на обикновената, но е с по-заострена муцунка, по-дълги крака и по-широки уши. И е по-дребна; тялото й достига до 60 см дължина, а теглото до 4-6 кг. Има по-светла козина, с тъмно кафяво крайче на опашката. Живее в много райони от югоизточните зони на Европа до Азия, най-често в Иран, Казахстан, Азербайджан, Монголия.

Пясъчна лисица

Това зверче изглежда особено интересно с широките си уши. Прелюбопитни и също особено широки са лапите й, които имат отдолу специални мъхести възглавнички – те пазят лисицата от горещите пясъци. Бледо кафявата й козина е отлично прикритие на пясъчния фон или в камениста среда, където също може да се засели. Пясъчната лисица е със средни размери: дължина 89-90 см и тегло 3.5 – 3.6 кг. Местообитанията й са в пустините на Северна Африка – Мароко, Египет, Сомалия.

Тибетска лисица

Има кафяво или огненочервено оцветяване на гърба; към хълбоците козината прелива в светло сиво. Живее на територията на Тибетското плато, среща се също в Индия, Непал и Китай. Дължината й е до 70 см, теглото – до 5 кг.

Фенек

Малкият фенек наистина е най-малката лисица на света. Дължината на телцето му е всичко на всичко 40 см, а теглото не повече от килограм и половина. Това дребно тяло е увенчано с непропорционално големи уши, които могат да се развият до 15 см. Както пясъчната лисица, и фенекът е пустинна твар и има на лапичките сисъщите мъхести възглавнички – за предпазване от горещия пясък. Фенекът е риж, с черно крайче на опашката.

Голямоуха лисица

Независимо от интересното название – ушите на тази лисица всъщност не са чак толкова големи, колкото на фенека. И все пак 13 см за уши никак не е малко! Голямоухата лисица е сиво-жълта, козината й е изпъстрена с петна – бели, жълти или кафяви. За отбелязване е, че само тази лисица има 48 зъба – у всички останали видове те са 42. Живее в Южна и Източна Африка.

Полярна лисица

Няма да участваме в спора за това – дали „тя“ е истинска лисица, или има основания да бъде причислявана към отделен подвид. Както името й подсказва, живее на Север; обитава дори острови в Северния ледовит океан. Обичайните й зони на местообитание са тундра и лесотундра. Избира да живее в хълмисти зони, където по-лесно си устройва жилище и ловува успешно.

Полярните лисици са разпространени от Аляска до Чукотка. Чувстват се добре и в Гренландия. При застудяване животното мигрира на юг, където остава само през зимния сезон.

Размножаване и потомство

Самките могат да дават потомство на двегодишна възраст, а самците – когато станат на три години. Периодът  на размножаване се пада през зимата; за вниманието на женската могат да се борят едновременно няколко мъжки. Готвейки се за майчинството, лисицата си устройва удобно леговище: изхвърля от него всичко ненужно, почиства. За новородените се грижат двамата родители.

Здравата женска ражда средно пет лисичета. Първите две седмици те са глухи и слепи и майката не се отделя от тях. Самецът ходи на лов и храни родилката. Лисиците са сред малкото диви животни, при които мъжкият остава с женската и след появата на потомството.

Лисицата е любящ и отговорен родител

Отглеждане на лисица в домашни условия

Обикновената лисица бързо свиква с удобствата на човешкия дом, не е трудно да бъде опитомена. Възприема обучение, така че си създава хигиенни навици и изпълнява различни номера. Тъй като не е претенциозна към храната, тази страна от отглеждането й не е проблемна. Напълно достатъчно е да се изхранва с кучешки гранули, като от време на време й се дават месо и зеленчуци.

  • Макар в класификацията лисиците да са „под шапката“ на кучетата, вкъщи те се държат като котки. Обичат да играят и спят по много. Домашната лисица трябва да се разхожда на каишка, редовно да се ваксинира и да ходи на профилактични прегледи. Това е важно, тъй като лисицата е преносител на заразата от бяс и здравето й трябва да се пази. Както и това на стопанина й.

Декоративната лисица

Декоративната лисица или фенек е мило и активно зверче. Видът й може да размекне и най-коравото сърце: помислете си само за трогателните големи уши и живите черни очички-мъниста!

Заради дребните си размери този мъник няма да изисква особено обширна територия: 40 сантиметра и два килограма са буквално котешки показатели. Фенекът е глезльо; той е хитър и леко капризен, но с човека и котките играе и общува без проблеми.

С какво да я храним?

Ако имате лисица за домашен любимец, предварително трябва да сте наясно, че няма да й намерите специална храна по зоомагазините. Тогава решението е да даваме такива хранителни компоненти, каквито животното си набавя в дивата природа.

  • Тъй като са почти всеядни, лисиците всъщност лесно се приспособяват към ново меню. Основа на храненето трябва да е обработеното месо, обикновено сварено. Може да се добавят също сурови яйца, плодове и зеленчуци, насекоми. Полезни са месните субпродукти – хрущяли, дроб, шкембе, сърца.
  • Забранени са костите и суровата, неизчистена риба, това може да увреди храносмилателната система на животното. Вече споменахме, че за лисицата е напълно съвместима гранулираната храна за кучета, така че варианти не липсват. В този случай обаче храненето трябва редовно да се допълва с добавки като варено месо, зеленчуци, белтъчини.

Интересни факти за лисицата

Всички лисици са прекрасни родители. За разлика от други хищници, и майката и таткото по равно се грижат за отглеждането, възпитанието и храненето на малките. Мъжките се грижат за бременните женски – хранят ги и ги чистят от бълхи. И двамата родители участват в обучението на лисичетата да ловуват – показват им хватки с гущери, насекоми и птици.

  • Лисичата опашка е нещо, което си струва да наблюдаваш „в употреба“. Особено любопитни са гордите стойки с опашка, изпъната нагоре като тръба.

Едва ли има любознателни хора, които да не знаят историята на филмовия герой Зоро. Всъщност „Зоро“ е прозвище, което в превод означава…познахте – „лисица“! Със сигурност има връзка между качествата на героя – и ловкостта и находчивостта на нашия риж герой, лисицата!

  • Лисицата е един от героите в митологията и фолклора на много народи. В Япония заради хитростта си звярът е олицетворение на обърквания и насмешки.ако внезапно завали обилен дъжд насред слънчевия ден, жителите на тази източна страна ще го нарекат „лисичи дъжд“. Понякога странни и трудни за обяснение събития се свързват с пакости на хитрушите. Блуждаещите огънчета в блатата също са „лисичи“. Обяснението: лисиците си правят майтап с хората, като ги сплашват с гости от отвъдното.

Обикновената лисица има чудесна опашка с бяло връхче. При това тя се ражда с него: вижда се дори у новородените, които още са слепи и глухи – но вече имат миниатюрно бяло крайче на опашчицата. Има легенда за произхода му: някога цялата опашка на лисицата била докрай рижа. Когато бягала, тя я влачела и от търкането по земята връхчето й избеляло. След това лисицата се научила да тича с вдигната опашка, но крайчето  си останало бяло.

  • Полярната лисица – песецът, обича „да усвоява“ домове, принадлежали на поколения животни. Една такава дупка може да е на 150 години; тунелите около и към нея да са стотици, а площта на подземните лабиринти да се изчислява в квадратни километри.

За още информация: На английски: Fox. На руски: Лиса. На немски: Fuchs. На турски: Tilki.

Източници:

https://www.britannica.com/animal/fox-mammal

https://www.nationalgeographic.com/animals/mammals/r/red-fox/

https://www.animalfactsencyclopedia.com/Fox-facts.html

 

За Марта Савова

Прочети още

Как да се отървем от кокарджа? Легенда за невестулката.

Невестулка. Как да се отървем от кокарджа? Опасна ли е? Поверия, легенда

Как да се отървем от кокарджа? Легенда за невестулката. Опасна ли е за хората? Как …

3 коментара

  1. Георги Танчев

    Интересно – за мен беше изненадваща информацията, че мъжкият остава при женската след раждането на малките и че участва наравно в отглеждането им!

  2. Бай Пенчо от Скутаре

    Разказвате за лисицата с умиление, но тя всъщност е вредител – питайте хората по селата как си пазят кокошките, ако наблизо има лисица! Освен това разнасят бяс, а вие ги препоръчвате за домашни любимци!

  3. Антония П.

    Колко малко знаем всъщност за нещата, които ни заобикалят: поразена съм от това колко разновидности има лисичия род!

  4. Вижте тези подобни и свързани публикации, преди да продължите с четенето надолу:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

[adrotate group="1"]