Лисица: знаем ли всичко за персонажа от приказките?

Лисица: знаем ли всичко за персонажа от приказките?Лисица – описание; как изглежда, навици, хранене. Разновидности в различните климатични пояси. Може ли да се отглежда близо до човека и защо

Лисица: кой не помни от детството си приказките, в които този персонаж впечатлява с лукавство и хитрост?! Всъщност това диво животно наистина се отличава с находчивост и съобразителност, така че бързо си намира храна и успява да избяга на преследвачите си.

Приказната Кума Лиса практически обитава почти всички климатични пояси, което говори за приспособимостта на вида. Тя е родственица на вълка и кучето; чувства се добре и в равнинните гори – и в планините, дори в пустинята. Познати са около 50 подвида лисици; най-разпространена е обикновената лисица.

Описание на лисицата

Лисицата е хищник; ловува дребни животни, гризачи и насекоми – по този начин участва в регулацията на популациите и не допуска свръх присъствие на някой вид. Т.е. тя е ангажирана функционално с поддържането на природното равновесие. Животното се отличава от родствениците си по рижата окраска на козината. Това наистина е красиво, но може да бъде опасно – защото прави животното видимо и в най-гъстата гора.

Рижата козина е стандарт за обикновената лисица
Характеристика

Хищник и млекопитаещо: това са основни белези на лисицата. Размерите й зависят от подвидовата характеристика: може да има тяло с дължина от 18 до 90 см. характерен белег е пухкавата опашка, която е със специална функция в лисичия живот. Има отлично развити слух и обоняние, добро зрение. Цветът и гъстотата на козината зависят от местообитанието и сезона. При преследване на плячка лисицата може да развие скорост до 50 км/ч.

Как изглежда

Споменахме, че външността на лисицата зависи от климатичните условия на местообитанието й. В топлите региони екземплярите са по-дребни и с по-ярка окраска. На север лисиците са по-едри и с по-светъл кожух. В планинските зони може да се открие и животно с кафяво-черна козина, което е причина да го бъркат с други животни.

Независимо от окраската на торса, лисицата има черни лапички. Опашката й най-често е трицветна, с ивици рижа, кафява и белезникава козина. Теглото й може да достигне до 10 кг. Общото впечатление от външността на една лисица: издължено тяло с къси крайници. Най-забележителна, разбира се, е източената напред  муцунка – именно тя създава впечатлението за лукавство и хитрости, които остават задълго неразгадани.

Функции на опашката

Опашката краси всяка лисица, но е и нейното проклятие: тя е една от модните глезотии, дълго време задължителен аксесоар в тоалета на изисканите дами.

Опашката изобщо не е моден аксесоар за лисицата; израствайки на дължина до 60 см, тя е отговорен и ефикасен стабилизатор при бързо бягане. У здравото животно опашката е покрита с дълга и гъста козина, така че служи отлично като своеобразна завивка при сън в студените месеци.

Козина, очи, тегло

Вече споменахме някои особености на лисичата козина. Различните подвидове имат „кожух“, съответстващ по окраска на околната среда. Ако лисицата живее в умерен географски пояс, при смяна на сезоните козината й може да се сгъсти или да линее, да опадва и се разрежда, съответно в студените или в топлите месеци.

Фигурин бързо отслабване при Хашимото

Зрението на лисицата е добре развито; особено точно е то нощем – особеност, свързана с хищническата природа на звяра и нагласите му да ловува по тъмно. За недостатък се приема неспособността на животното да различава цветове.

Подвидовете обитават райони с разнообразни условия – степи, планини, равнинни гори, дори пустини

Да припомним, че теглото на една лисица е в зависимост от вида й; от пола, дори от възрастта. При някои разновидности като дребничкия фенек кантарът ще покаже средно 700 г, докато добре развитата обикновена лисица може да достигне и до 9-10 кг.

С какво се храни лисицата?

Хранене на лисицата Протеини Растителни продукти
В природата Сурово месо от дребни животни, гризачи, бръмбари, жаби, скакалци; прясно или мърша; риба; домашни птици Горски плодове
В домашни условия (декоративна лисица); в зоопарка Сурово или варено месо; варени субпродукти;яйца; суха храна за кучета – гранули Плодове и зеленчуци

Като хищник лисицата преследва за трапезата си по-дребни животни: гризачи, зайци, гнездещи на земята птици. Когато е гладна, не отказва мърша или остатъци от храната на вълци и мечки. Последното – обикновено през зимата, когато е трудно редовно да се хваща прясна храна.

Лисиците от степните зони ядат също едри насекоми – бръмбари, скакалци, мравки; не се гнусят от жаби. Ако в съседство има река, знаят как да се поглезят с риба.

През лятото менюто на това месоядно животно се разнообразява с всякакви горски плодове. Всъщност – подобно на мечката, лисицата е всеядно същество. В критични моменти, когато не е в състояние да си намери храна в природата, лисицата навлиза в периферията на човешки селища и буквално краде, обикновено кокошки или патици.

Къде живее? Колко живее?

Лисицата обитава зони с разнообразни климатични условия: може да оцелее и в места със студени зими, благодарение на топлата си козина. Водещо при разселването й условие е намирането на подходяща храна. Ясно е, че зад полярния кръг това няма как да стане! Живее и в степни зони, в планински райони, в умерения пояс с вековни гори. Обикновено обитава дупки в земята; тези лисичи землянки може да е прокопала сама или да ги е отнела от други обитатели. Пещерите и големите дървесни хралупи също са удобно място за отглеждане на лисичето потомство.

Най-добрите цени за реклама са в "Зона 98", достигнете до 30 000 читатели на ден ТУК =====>

Колко дълго живее лисицата? В природата – средно три до десет години. В зоопарка обаче може да достигне дълголетие и да направи 25. Тази голяма разлика е свързана с факта, че старите животни губят подвижността и издръжливостта си и не могат успешно да ловуват и да се хранят.

Какви звуци издава

В спокойно състояние лисиците не издават звуци: общуват чрез обонянието си. Ако обаче ситуацията е критична и животното иска да надигне глас, то може да започне да ръмжи или да лае. Мъжките и женските издават различни звуци: самците са по-груби, басови, а самките имат звънливи гласчета. Лисичият глас може да се чуе, когато животното е разтревожено, изплашено или ядосано.

Начин на живот

Лисиците са стадни животни; всяка група се състои от старейшина самец, самки и деца. Видът развива пълноценни семейства; избират си и територия, където има достатъчно храна и хубава почва за изкопаване на дупки. Познати са случаи, когато лисици превземат части от подземни тунели, прокопани от други животни, например язовци. Не е невъзможно лисици и язовци да живеят в съседство, без да си пречат.

Обживявайки територията си, лисиците могат да прокопаят няколко тунела, водещи към едно и също подземно гнездо. Ако обаче една лисица живее сама, извън глутница, тя може и да не копае тунели и дупки; тогава мястото й за сън е гъстата трева или снежните преспи.

  • Лисицата е нощен ловец; ориентира се чудесно в тъмното и обикновено се движи по права линия. Когато е спокойна, тя ходи на изпънати лапи – ако има сняг, следите й показват равни, дребни крачки в права линия. Ако обаче ловува, тя почти ляга на цемята и пропълзява в забавен каданс със сгънати крака. Това продължава до момента, когато се приближи достатъчно до плячката си – тогава следва прицелен отскок, изхвърляне върху целта. При такъв скок именно важна роля играе лисичата опашка: тя помага както за запазване на равновесието, така и за бърза смяна на посоката при преследване.
Врагове

В природата коментираната лисица няма много врагове. Известна опасност представляват вълците и мечките – но това е само ако лисицата не внимава и посяга на тяхната плячка.

Евелина Лютова

Всъщност главният враг на лисицата, а не само неин, е човекът. Много лисици са били изтребени от ловци и бракониери заради хубавата им кожа, от която се шият елегантни кожухчета и яки.

Защо я наричаме хитра?

Защо Лисана е хитруша? Някои хора считат, че такава репутация се свързва с поведението на лисицата при ловуване. Тя наистина много хитро се прокрадва към плячката си; може търпеливо, с часове да чака до заешката дупка и когато потенциалната плячка се появи – да се метне мълниеносно и здраво да щракне с челюстите си.

Освен това лисиците отлично заличават следите си и се изплъзват от преследвания, като рязко сменят посоките си на придвижване. Заради всички тези подробности от живота им е и етикетът „хитруша“.

мнения, отзиви, коментари, форум

Видове лисица

„Лисица“ е общото название на 11 подвида; числеността е спорна – в някои източници ще срещнете по-малка бройка, в други може да се наброят и към 50. Заради външните прилики тук можете да откриете причислени и представители на друг  вид. Все още се спори за полярната лисица или песец. Най-малко спорни са обикновената лисица, афганската, степната или корсак, бенгалска, африканска, американски корсак, южноафриканска, пясъчна, фенек, тибетска.

Обикновена лисица

Обикновената рижа лисица е най-популярният и най-едър представител на семейството. Теглото й достига до 10 кг, а дължината на тялото заедно с опашката – до 150 см. Рижата окраска на козината може да е с различни нюанси в зависимост от местообитанието. Характерна особеност на външността е бялото крайче на опашката и черните връхчета на ушите. Разпространена е по цялата територия на Европа, Азия, Северна Африка, Северна Америка, Австралия.

Американска лисица

Американската лисица живее в югозападните щати на САЩ и в северната част на Мексико. Има средни размери: тялото й е дълго 37 до 50 см. Гърбът на този вид лисици е в сиво-жълти краски, а крайчето на опашката й е черно.

Афганска лисица

Известна е също като бухарска, белуджеистанска. Дребничка, дължината й не надминава 50 см, а теглото е между килограм и половина и три. Характерен белег на тази лисица са големите уши – дължината им достига до 9 см. Козината й е с наситен кафеникаво-сив цвят. Обитава територията на Афганистан и съседните страни, среда се още в Египет, Обединените арабски емирства, Туркмения.

Африканска лисица

Африканската лисица външно много прилича на обикновената, само че е доста по-дребна. Общата дължина на тялото й с опашката не надхвърля 75 см, а теглото й достига до три килограма и половина. Различни са пропорциите на тялото й, има по-дълги крака и уши. Както името подсказва, разпространена е на африканския континент.

Бенгалска лисица

Известна е също и като индийска. Среден размер, максималната й дължина е 60 см. Козината й е къса и пригладена, кажяво-червеникава или пясъчно-кафеникава. Живее на територията на Индия, в предпланинските райони на Хималаите, в Бангладеш и Непал.

Степна лисица (корсак)

Степната лисица също прилича доста на обикновената, но е с по-заострена муцунка, по-дълги крака и по-широки уши. И е по-дребна; тялото й достига до 60 см дължина, а теглото до 4-6 кг. Има по-светла козина, с тъмно кафяво крайче на опашката. Живее в много райони от югоизточните зони на Европа до Азия, най-често в Иран, Казахстан, Азербайджан, Монголия.

Пясъчна лисица

Това зверче изглежда особено интересно с широките си уши. Прелюбопитни и също особено широки са лапите й, които имат отдолу специални мъхести възглавнички – те пазят лисицата от горещите пясъци. Бледо кафявата й козина е отлично прикритие на пясъчния фон или в камениста среда, където също може да се засели. Пясъчната лисица е със средни размери: дължина 89-90 см и тегло 3.5 – 3.6 кг. Местообитанията й са в пустините на Северна Африка – Мароко, Египет, Сомалия.

Тибетска лисица

Има кафяво или огненочервено оцветяване на гърба; към хълбоците козината прелива в светло сиво. Живее на територията на Тибетското плато, среща се също в Индия, Непал и Китай. Дължината й е до 70 см, теглото – до 5 кг.

Фенек

Малкият фенек наистина е най-малката лисица на света. Дължината на телцето му е всичко на всичко 40 см, а теглото не повече от килограм и половина. Това дребно тяло е увенчано с непропорционално големи уши, които могат да се развият до 15 см. Както пясъчната лисица, и фенекът е пустинна твар и има на лапичките сисъщите мъхести възглавнички – за предпазване от горещия пясък. Фенекът е риж, с черно крайче на опашката.

Голямоуха лисица

Независимо от интересното название – ушите на тази лисица всъщност не са чак толкова големи, колкото на фенека. И все пак 13 см за уши никак не е малко! Голямоухата лисица е сиво-жълта, козината й е изпъстрена с петна – бели, жълти или кафяви. За отбелязване е, че само тази лисица има 48 зъба – у всички останали видове те са 42. Живее в Южна и Източна Африка.

Полярна лисица

Няма да участваме в спора за това – дали „тя“ е истинска лисица, или има основания да бъде причислявана към отделен подвид. Както името й подсказва, живее на Север; обитава дори острови в Северния ледовит океан. Обичайните й зони на местообитание са тундра и лесотундра. Избира да живее в хълмисти зони, където по-лесно си устройва жилище и ловува успешно.

Полярните лисици са разпространени от Аляска до Чукотка. Чувстват се добре и в Гренландия. При застудяване животното мигрира на юг, където остава само през зимния сезон.

Размножаване и потомство

Самките могат да дават потомство на двегодишна възраст, а самците – когато станат на три години. Периодът  на размножаване се пада през зимата; за вниманието на женската могат да се борят едновременно няколко мъжки. Готвейки се за майчинството, лисицата си устройва удобно леговище: изхвърля от него всичко ненужно, почиства. За новородените се грижат двамата родители.

Здравата женска ражда средно пет лисичета. Първите две седмици те са глухи и слепи и майката не се отделя от тях. Самецът ходи на лов и храни родилката. Лисиците са сред малкото диви животни, при които мъжкият остава с женската и след появата на потомството.

Лисицата е любящ и отговорен родител

Отглеждане на лисица в домашни условия

Обикновената лисица бързо свиква с удобствата на човешкия дом, не е трудно да бъде опитомена. Възприема обучение, така че си създава хигиенни навици и изпълнява различни номера. Тъй като не е претенциозна към храната, тази страна от отглеждането й не е проблемна. Напълно достатъчно е да се изхранва с кучешки гранули, като от време на време й се дават месо и зеленчуци.

  • Макар в класификацията лисиците да са „под шапката“ на кучетата, вкъщи те се държат като котки. Обичат да играят и спят по много. Домашната лисица трябва да се разхожда на каишка, редовно да се ваксинира и да ходи на профилактични прегледи. Това е важно, тъй като лисицата е преносител на заразата от бяс и здравето й трябва да се пази. Както и това на стопанина й.

Декоративната лисица

Декоративната лисица или фенек е мило и активно зверче. Видът й може да размекне и най-коравото сърце: помислете си само за трогателните големи уши и живите черни очички-мъниста!

Заради дребните си размери този мъник няма да изисква особено обширна територия: 40 сантиметра и два килограма са буквално котешки показатели. Фенекът е глезльо; той е хитър и леко капризен, но с човека и котките играе и общува без проблеми.

С какво да я храним?

Ако имате лисица за домашен любимец, предварително трябва да сте наясно, че няма да й намерите специална храна по зоомагазините. Тогава решението е да даваме такива хранителни компоненти, каквито животното си набавя в дивата природа.

  • Тъй като са почти всеядни, лисиците всъщност лесно се приспособяват към ново меню. Основа на храненето трябва да е обработеното месо, обикновено сварено. Може да се добавят също сурови яйца, плодове и зеленчуци, насекоми. Полезни са месните субпродукти – хрущяли, дроб, шкембе, сърца.
  • Забранени са костите и суровата, неизчистена риба, това може да увреди храносмилателната система на животното. Вече споменахме, че за лисицата е напълно съвместима гранулираната храна за кучета, така че варианти не липсват. В този случай обаче храненето трябва редовно да се допълва с добавки като варено месо, зеленчуци, белтъчини.

Интересни факти за лисицата

Всички лисици са прекрасни родители. За разлика от други хищници, и майката и таткото по равно се грижат за отглеждането, възпитанието и храненето на малките. Мъжките се грижат за бременните женски – хранят ги и ги чистят от бълхи. И двамата родители участват в обучението на лисичетата да ловуват – показват им хватки с гущери, насекоми и птици.

  • Лисичата опашка е нещо, което си струва да наблюдаваш „в употреба“. Особено любопитни са гордите стойки с опашка, изпъната нагоре като тръба.

Едва ли има любознателни хора, които да не знаят историята на филмовия герой Зоро. Всъщност „Зоро“ е прозвище, което в превод означава…познахте – „лисица“! Със сигурност има връзка между качествата на героя – и ловкостта и находчивостта на нашия риж герой, лисицата!

  • Лисицата е един от героите в митологията и фолклора на много народи. В Япония заради хитростта си звярът е олицетворение на обърквания и насмешки.ако внезапно завали обилен дъжд насред слънчевия ден, жителите на тази източна страна ще го нарекат „лисичи дъжд“. Понякога странни и трудни за обяснение събития се свързват с пакости на хитрушите. Блуждаещите огънчета в блатата също са „лисичи“. Обяснението: лисиците си правят майтап с хората, като ги сплашват с гости от отвъдното.

Обикновената лисица има чудесна опашка с бяло връхче. При това тя се ражда с него: вижда се дори у новородените, които още са слепи и глухи – но вече имат миниатюрно бяло крайче на опашчицата. Има легенда за произхода му: някога цялата опашка на лисицата била докрай рижа. Когато бягала, тя я влачела и от търкането по земята връхчето й избеляло. След това лисицата се научила да тича с вдигната опашка, но крайчето  си останало бяло.

  • Полярната лисица – песецът, обича „да усвоява“ домове, принадлежали на поколения животни. Една такава дупка може да е на 150 години; тунелите около и към нея да са стотици, а площта на подземните лабиринти да се изчислява в квадратни километри.

За още информация: На английски: Fox. На руски: Лиса. На немски: Fuchs. На турски: Tilki.

Източници:

https://www.britannica.com/animal/fox-mammal

https://www.nationalgeographic.com/animals/mammals/r/red-fox/

https://www.animalfactsencyclopedia.com/Fox-facts.html

 

Най-добрите цени за реклама са в "Зона 98", достигнете до 30 000 читатели на ден ТУК =====>

За Марта Савова

Прочети още

Белка: вид и размери. Вреди и опасности. Капани, отрова и лов

Белка: вид и размери. Вреди и опасности. Капани, отрова и лов

Какво представлява животното белка + снимки. Външност и размери – сравнение със златка и с …

3 коментара

  1. Георги Танчев

    Интересно – за мен беше изненадваща информацията, че мъжкият остава при женската след раждането на малките и че участва наравно в отглеждането им!

  2. Бай Пенчо от Скутаре

    Разказвате за лисицата с умиление, но тя всъщност е вредител – питайте хората по селата как си пазят кокошките, ако наблизо има лисица! Освен това разнасят бяс, а вие ги препоръчвате за домашни любимци!

  3. Антония П.

    Колко малко знаем всъщност за нещата, които ни заобикалят: поразена съм от това колко разновидности има лисичия род!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

[adrotate group="1"]