Чакал – нещо повече за дивото животно

Видът чакал и защо имаме негативно отношение към него. Описание, данни за местообитания и миграции. Каква е ползата от чакала; ролята му в природното равновесие. Врагове; размножаване и състояние на популацията

Чакал: за немалко хора тази дума се асоциира с обидно обращение. Това животно е фолклорен образ у много народи и обикновено олицетворява страхливост, подлост, подмазвачество. Връх на подобна квалификация е Табаки, чакалът от книгата за джунглата на Киплинг. Не става дума за положителен герой нали?

Но това не винаги е било така. В Древен Египет например отношението към чакала е било почтително; богът Анубис е бил изобразяван с глава на чакал. Тези противоречиви характеристики ни карат да проявим любопитство и да разберем – що за животно всъщност е коментираният чакал и каква роля има той в природната хармония.

Произход на вида чакал и описание на животното

Чакалът е хищник; млекопитаещо, представител на кучешкото семейство. Той е близък родственик на вълците. Външността му е донякъде неугледна и озадачава: гледайки го, човек може да го определи като нещо средно между вълк и обикновено дворно куче.

Чакалът е добър ловец, може да улавя излитаща птица

Външен вид, поведение Характеристики

Външен вид, поведение Характеристики
Размери, тегло Дължината на тялото без опашката не превишава 80 см, височината – 50 см. Обикновено достига тегло от 7 до 10 кг; отделни екземпляри мога да достигнат дори до 20 кг.
Козина, крайници Козината на чакала е къса, остра и гъста- окраската й зависи от вида и сезона. През зимата е сиво-рижа, с по-тъмни нюанси на четината по гръбната ос. През лятото косъмът изсветлява, става по-къс и груб. Около гърлото и по гърдите има бяло петно.

Краката на чакала са тънки и дълги.

Навици Чакалите често се заселват близо до неголеми селища, заради което активността им обикновено е вечер и нощем. Ако обиталищата им са по-отдалечени, ловуват и през деня. Най-често търсенето на храна е самотно занимание, но понякога се прави по двойки или на групи от по 7-8 животни. Обикновено това са млади чакали от едно кучило, което се разпада при формирането на нови двойки.

Външен вид и особености

Обичайната поза на чакала е с отпусната опашка – нейният размер обикновено е до една трета от дължината на тялото. Дебелата и мъхната опашка увисва почти до земята. Главата е неголяма, с клиновиден череп. Муцунката е заострена и повече прилича на лисича. Ушите са изправени.

  • Чакалът има чудесен слух – това му помага да открива дребни гризачи сред гъстата растителност. Острите му кучешки зъби са приспособени на гризат дебела кожа. Очите са с кафяв ирис. Тънките крака на чакала – предни и задни, имат еднаква дължина. Предният чифт има по пет пръста, задният – по четири.

Чакалът е гласовито животно; когато започва да ловува, той издава смразяващи вопли – тези звуци напомнят силен детски плач. Тези звукови сигнали се улавят от всички представители на вида, които се намират в околността. Често крясъците са отговор на други силни звуци – автомобилни клаксони, камбанен звън.

Чакалите крещят винаги, когато сменят местоположението си; най-често са доловими при ясно време, в тъмните часове на денонощието. Специалистите могат по тези крясъци да определят каква е числеността на някоя глутница от чакали.

Семейната двойка чакали заедно си устройва дом, понякога в изоставени дупки от лисици и язовци
  • Една от лошите черти, които хората приписват на чакаловия характер, е страхливостта. Всъщност той не е толкова страхлив, колкото предпазлив. Когато човекът се отнася към него дружелюбно, той буквално се опитомява и дори го допуска до малките си.

Неудържимо любопитство и нахалство: тези черти също са присъщи на чакала. Хората, които остават да нощуват сред природата близо до чакаловите леговища, са виждали как тези животни крадат под носа им храна и дрехи.

Ариал и места на обитание

Чакалите живеят уседнало, без сезонна миграция. Могат да се отдалечат от постоянното си местообитание на разстояние от 50-100 км. Познат е случаят с чакал-рекордьор, който – ловувайки – се отдалечил от дома си на 1250 км.

Демир бозан 6 билки за нерви, които ще ви избавят от страхове и паник атаки

Този хищник не отказва да се храни с мърша, затова не пропуска местата с масова гибел на животни при природни катаклизми. Онези чакали, които живеят близо до селищата, са нещо като клошари – ровят в кофите за боклук. Това ги прави нежелани „съседи“ за човека, тъй като разнасят инфекции и паразити.

На практика чакалът

не е опасен за човека

както вълците и мечките, освен това лесно свиква с тесен кръг от хора. „Питомният“ чакал обаче е неприятен вредител: в селските райони съсипва дини и пъпеши, посяга и на домашните птици.

Видът е разпространен в югоизточните райони на Европа, южната част на Азия, Близкия Изток и Африка. В последно време се наблюдава придвижване на чакалите в райони, разположени по-на север.

Движение на чакалите

Чакалът се счита за бързо и издръжливо животно. Неговите дълги и мускулести крака са отлично приспособени за бързо бягане. Може да поддържа скорост от 16 км/ч продължително време. Издръжливостта и скоростта позволяват на чакала не само да си намира храна, но и да прави това в доста отдалечени от дома си точки.

Независимо от способността си да изминават дълги разстояния, чакалите не мигрират сезонно, както вече споменахме.

Видове чакали

Най-добрите цени за реклама са в "Зона 98", достигнете до 30 000 читатели на ден ТУК =====>

Чакалът е член на семейство кучета, в което е представен с няколко подвида. Най-разпространен в европейските зони е обикновеният чакал. Древните римляни са го наричали „златен вълк“. Той е представен от два подвида: единият е с тъмна окраска и е разпространен в Средиземноморието и Южна Европа. Вторият е с по-бледа козина и е характерен за Индия и Средна Азия.

Съществуват още видове като черногръб, ивичест, етиопски – те са характерни за Африка.

С какво се храни чакалът?

Менюто на чакала е доста разнообразно; определят го като всеяден. Тези хищници са неуморни ловци и търсачи на препитание. Ловуват сами, но се събират в група, когато трябва да преследват по-едра плячка.

Те са отлични атлети – правят високи отскоци и улавят излитащи птици. Техни жертви могат да станат фазани, врабчета, водоплаващи птици. Естествено – при възможност не прощават и на домашните птици.

Подвидовете чакали и видимо са различни

Чакалите не отказват също на зайци, гризачи, гущери и жаби, охлюви и дори змии. Ако имат късмет, може да хапнат и риба. Не им е чужда и растителната храна – плодове, зеленчуци, ядки и различни клубени.

Интересен е начинът, по който чакалът се снабдява с питейна вода в горещините. Ако реката, която обичайно им е източникът на вода пресъхне, те копаят на дъното й ямка и чакат там да се събере живителната течност.

Евелина Лютова

Чакалът е считан за мършояд, за събирач на огризки, но това не е съвсем вярно. Естествено – такова „блюдо“ може да има в менюто му, но не винаги. Така например ивичестият чакал е любител само на прясно уловената храна – насекоми, гризачи, зайци, както и на различни плодове. Обикновеният чакал, напротив, не се отказва от мъртво животно или от мръвка, изровена на боклука.

Характер и начин на живот

Чакалът може да бъде определен като нощен хищник. Той напуска бърлогата си по тъмно, за да иде на лов. Етиопският чакал е изключение – той ловува денем. Животните от този вид са постоянно в движение и преминават много километри понякога, докато си намерят храна.

Те имат удивителен нюх за възможностите в това отношение и бързо достигат терените с животински труп или трупове. Любопитното е това, че когато надушат нещо подобно и се готвят да хукнат към „трапезата“, чакалите надават вой – нещо като боен вик, и едва след това хукват към целта.

мнения, отзиви, коментари, форум
  • Чакалите живеят на семейни двойки; всяко семейство си има територия, която маркира с урина и фекалии. Собствената територия може да е площ с повърхност до 600 хектара. Който не е член на фамилията се прогонва безмилостно. Самата фамилия може да включва и млади чакали, които още не са се „задомили“ и които помагат в отглеждането на следващото поколение. Когато образуват двойка, тези млади животни се отделят и се устройват на собствена територия.

Навиците на чакала не са много добре изследвани – макар всички да си мислят, че знаят за животното всичко важно. Всъщност чакалът е донякъде потаен и резервиран към човека; по-склонен да се приближи до хората става тогава, когато има проблеми с храненето. Единствено черно-кафявият чакал е сговорчив и контактен, той дори почти може да бъде опитомен.

  • Ще припомним, че в съзнанието на повечето хора чакалът е отрицателен образ. Една от чертите, които му приписваме, е страхливостта. Както стана дума по-рано, той не е страхлив – а просто предпазлив и недоверчив до момента, когато усети доброжелателно отношение. Иначе е любопитен и ако се чувства в безопасност, може дори да прекали с приближаването до човека и да посегне на храната му.

Социална структура, размножаване

Всички подвидове чакали – освен етиопския, са моногамни. Образуват семейни двойки за цял живот. Двамата родители са много грижливи; заедно устройват фамилната бърлога и се грижат за потомството си. Могат сами да си изкопаят дупката или да заемат изоставен терен от лисици или язовци. Понякога използват стари термитници, големи дупки в стари дървета, скални цепнатини и пещери, гъсталаци. Архитектурата на семейното жилище задължително включва голяма гнездова камера, разположена на дълбочина от метър и половина.

  • Интересното е, че младата самка, която е готова за чифтосване, флиртува едновременно с няколко мъжки. Те изясняват отношенията помежду си в люта битка; победителят става постоянен спътник на желаната женска. Брачният сезон при чакалите настъпва в края на януари или през февруари и продължителността му е 28 дни.
  • Чифтосването на разгонените чакали става по всяко време на денонощието. Понякога самката не успява да забременее веднага; природата се е погрижила за това и няколко дни след първата овулация има втора. Ако и този кръг е неуспешен, двойката трябва да чака до следващата година. Бебетата-чакали се раждат 57 до 70 дни след зачеването.

Обикновено женската износва две до четири малки, но има случаи и с повече – до осем. Малките се раждат с пухена козина, слепи и с тегло около 200 г. Постепенно козината  променя цвета си – появяват се рижи оттенъци  и четинести косми. Когато станат на две седмици, мъниците проглеждат, започват да чуват и на едномесечна възраст започват да ходят.

Самците се бият за една и съща женска и победителят я получава

Грижливата майка кърми малките до тримесечната им възраст. Още преди това обаче чакалите захранват потомството си с малки порции месо и храна, която вече са погълнали и повърнали полупреработена. Още на двуседмична възраст у малките започва поникването на зъбки и това продължава до петия месец. Те се развиват бързо, към едномесечната си възраст тежат по половин килограм, а към четвъртия месец – повече от три кила.

Младите женски съзряват полово на едногодишна възраст, за мъжките е необходимо повече време. Обикновено пораслите деца остават с родителите си до двегодишна възраст.

Естествени врагове

Чакалът има доста врагове в дивата природа – той не е сред едрите хищници. На първо място са собствените му родственици – вълците, дори кучетата. Всъщност нерядко чакали и бездомни кучета ровят на едни и същи сметища, „рамо до рамо“.

Преди време чакалът е бил наплашен от големи зверове като тигър и барс. Макар да е разчиствал след кръвожадните им пирове, дояждайки огризките. В днешно време естествените условия на дива конкуренция противопоставят на чакала по-приемливи противници като лисици,хиени, диви котки и еноти.

Хората също са сред враговете на чакала – в някои райони на света човекът ги изтребва като вредители на посевите и в стопанските дворове. Черно-кафявите чакали са изтребвани заради красивата им кожа, от която в Южна Африка изработват килими.

Опасни за чакала са и различните болести и епидемии, от които гинат немалко животни. Тъй като в менюто им често има мърша, те са подвластни на заразата в тъканите от умрелите животни. Често се оказват преносители на чума и бяс. Доказано е например, че в Африка 25% от животните се заразяват от бяс именно от чакалите.

Освен заразните болести чакалите разнасят кърлежи, глисти и други паразити. Понякога умират от глад при недостиг на храна, особено през зимата.

Популация и състояние на вида

Ареалът на обитание при чакалите е доста широк. Благодарение на издръжливостта си този вид превзема и нови територии, където по-рано не е живял. Най-вероятно тези миграции са свързани с търсенето на нови възможности за изхранване.

Обикновеният чакал не е застрашен от изчезване. На много места числеността на чакалите се увеличава, а ареалът на обитание става по-широк. Ако преди години някъде е бил рядкост, сега се е установил трайно и успешно се плоди. Така се е случило например в Сърбия, Албания и България. В тези страни ловът на чакали е забранен от 1962 година.

Малките остават край родителите си до двегодишна възраст

Счита се, че чакалът е полезен с навиците си да усвоява трупове на други животни – по този начин разчиства природата и е един вид хигиенист и балансьор в опазването на здравето на дивите животни. Същевременно не можем да не отбележим, че свръх популациите му  вредят на други видове, като изчерпват значителна част от хранителните резерви. Няма да пропуснем и факта, че чакалът не се отказва да присвои плодове от реколтата на човека или да посегне на птичия му двор.

Колко живеят чакалите?

Продължителността на живота в природата при чакалите е 12-14 години. Видът подлежи на опитомяване и отглеждане в зоопаркове; при правилни и системни грижи здраво животно може да достигне до възраст от 16-17 години.

Лов на чакали

Лов на чакали обикновено се прави при свръхпопулации. Тогава хищникът вреди на поголовието на други животни – зайци, фазани. В някои места този проблем е ставал толкова остър, че на ловците са били изплащани поощрения за убити чакали.

Ловуването може да става при хайки, чрез примамване с имитация на заешки крясъци, с капани.

Съхраняване на чакалите

Не всички видове чакали могат да се размножат до степен – да се търси грубо решение заради свръх популацията им. Етиопският чакал например е на границата на изчезването и в момента числеността на вида е не повече от 600 броя; вече е вписан в Червената книга. Освен болестите, които го преследват, той страда и от климатичните промени – намаляват терените тип алпийска ливада, които са най-доброто му местообитание. Още преди години той е бил преследван и изтребван, тъй като местното население използвало вътрешните му органи за лечение.

Вместо заключение: независимо от общо негативното отношение към чакала, донякъде формирано от литературата и филмите, това животно е брънка във веригата на живота и пълното му изчезване не би било допустимо.

Освен това – опознавайки по-добре истинските му навици и качества – той може да заслужи по-добронамерено отношение и охрана. Освен това има немалко реални примери за опитомени чакали, които се оказват по кучешки верни на човека.

Видео: Чакала в природата

Източници:

https://www.livescience.com/57654-jackal-facts.html

https://www.britannica.com/animal/jackal

https://a-z-animals.com/animals/jackal/

Най-добрите цени за реклама са в "Зона 98", достигнете до 30 000 читатели на ден ТУК =====>

За Марта Савова

Прочети още

Белка: вид и размери. Вреди и опасности. Капани, отрова и лов

Белка: вид и размери. Вреди и опасности. Капани, отрова и лов

Какво представлява животното белка + снимки. Външност и размери – сравнение със златка и с …

3 коментара

  1. Доктора

    На снимка са приятни, но не препоръчвам да ги срещнете някъде като глутница.

  2. Нина Чилянска

    Не мисля, че отношението към чакала може да се промени лесно. То е формирано години наред и за повечето хора чакалът е подло и страхливо животно.

  3. Станимир

    Всъщност чакалите наистина са доста неприятни животни. Така мило описаният им вой действа смразяващо, особено ако човек е в някоя по-усамотена зона. Освен това крадат от селските дворове.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

[adrotate group="1"]