Благороден елен: защо му се възхищаваме?

Природното творение благороден елен: ето защо той е положителният герой в приказките за гората! Вижте важните неща за вида и навиците му. Въпросът за съхраняването на благородния елен; резервати и ферми

Благороден елен: знае ли някой защо точно това красиво животно е било гореща мишена за заклетия ловец от векове? Популацията му никога не е била по-многобройна от тази на мечки, вълци, овни. Освен това ловът на елени е нещо трудно, не е просто да гръмнеш и уцелиш мишена.

Животно е умно и бързо – трябва да го причакаш, да се прокраднеш близо до него и да нанесеш смъртоносен удар точно. Ако не го направиш, можеш самият ти да станеш мишена: благородният елен е силно и интелигентно животно със здрав инстинкт.

Описание на вида благороден елен

Представен е чрез няколко подвида, които имат общи признаци:

  • Характерно оцветяване на късата козина, която през лятото губи зимната си петниста окраска.
  • Особен белег е бялото петно, разположено под опашката.
  • Мъжките се отличават с рогата си: специфични костни израстъци, които образуват тежка корона.
Благороден елен Характеристики
Вид, подвидове Млекопитаещо, чифтокопитно. Разновидности – над 15, най-разпространени : Европейски, Кавказки, Кимски, Бухарски, Марал и др.
Външност Отличителен белег на самците – рога, образуващи корона; някои от подвидовете достигат тегло над 300 кг и дължина на тялото 2.5 метра; къса и плътна козина със сивкаво-кафеникава окраска; къса опашка
Поведение Стадно животно с постоянно местообитание; средностатистическа територия на стадото – 400 хектара; стадото се ръководи от стара и опитна самка; в периода на чифтосване мъжките формират харем
Ареали на обитание Равнинни и планински зони в Евразия, Южна Скандинавия, Афганистан, Монголия, Тибет, м югоизточните зони на Китай. Още: многочислени популации в Северна Америка; в Нова Зеландия, Австралия, Чили и Аржентина.
Неслучайно го наричат цар на гората; гордата му осанка винаги впечатлява

Подвидовете, включени в групата на благородния елен, наистина се различават по цвета на козината, ръста и теглото. В една от разновидностите и мъжкият – не само самките по принцип – е без рога. Маралът например е животно с огромна сила и непокорен нрав. При ръст от 170 см и тегло, което може да е 400 кг, с тежка корона от здрави рога, той е в състояние да се защити от всеки противник. Дори вълчата глутница не всеки път е готова да го нападне. Единствено човекът прави това; преди столетия – за да се изхранва, в днешно време заради ловния гъдел.

С времето и еленът се е поддал на човешката воля: има райони на света, където е отглеждан като източник на прехрана и не само. Звучи грозно – но любителите на еленово месо ще спорят по темата с аргументи, че това е много вкусно, диетично месо.

Външен вид

Още малко за благородния елен, неслучайно наричан „цар на гората“. Различните източници сочат варианти на данните за външния му вид; трудно е да бъдат обобщени заради разликите в отделните подвидове.

Възрастният самец има дължина на тялото 170 до 210 см и височина 127-148 см. Теглото варира, но никога не е под 180 кг за мъжките екземляри; при някои от породите може да достигне и до 300-400 кг. Самките са значително по-дребни; обикновено тежат 130-162 кг, дълги са 160-200см и високи около 110-130см.

През пролетта и през есента еленът линее, сменя козината си. Пролетното линеене е от края на април до началото на юни; смяната на козината през есента е в периода септември-октомври в зависимост от климата на обитавания ареал.

Козината на елена е гъста, окраската й е различна в зависимост от породата. Тя съдържа кухи косми, които пазят тялото на животното от зимния мраз и не допускат да замръзне дори в екстремално студени дни. По краката на елена има множество капиляри; така те също не замръзват, въпреки че изглеждат едва покрити с козина. Северните елени например могат да издържат на температура до минус 60 градуса по Целзий.

  • Сега – малко за рогата на благородния елен. Те могат да имат до пет разклонения на всеки рог. Някои надарени екземпляри могат да носят на гордо изправената си, царствена глава корона с тегло над 10 килограма!
  • Благородният елен има сравнително големи уши с овална форма; опашката му е сравнително къса. Новородените еленчета са целите на петна, но с времето тези петна в повечето случаи изчезват. Любопитен детайл: очите на благородния елен нощем като че ли светят в оранжево-червеникаво, загадъчно лъчение.
  • Възрастните елени имат по 24 зъба; от тях 20 са на долната челюст и 14 – на горната. Пълното оформяне на челюстите става до двегодишна възраст на младите животни.

Произход на вида

Демир бозан 6 билки за нерви, които ще ви избавят от страхове и паник атаки

Благородният елен е от семейство Cervldae;  един от първите му представители е гигантският елен Megaceros. Този вид е живял още във времето на плиоцена, преди около милион години. Прародителите на днешния елен са живеели в централните зони на Азия. Оттам се и разпространили по целия свят.

  • При еволюцията на вида се развиват няколко подгрупи – елени от западен тип. При тях се развиват рогата във форма на корона; днешният благороден елен е представител на този тип.
  • Пра-видът развива и източно разклонение, при което самците имат неразклонени рога. Тази разновидност се появява през палеолита и оттогава еленовата фамилия съществува без големи изменения.

Колко живее благородният елен?

В природата тези красавци рядко доживяват до 15 години, но в клетка могат да навъртят и 30. Всичко е свързано с това – как човекът се грижи за тях. Самките винаги живеят по-дълго, без значение дали на свобода или под грижите на човека.

Еленът е тревопасно: менюто му включва листа, млади клонки, мъх, треви и горски плодове

Природни места на обитание

Ареалът на обитание за благородния елен е изключително обширен; на практика подобно животно можеш да видиш в най-различни точки на планетата. Европа и Азия са континентите с повсеместно присъствие на вида, но – както вече споменахме – той се чувства добре също в Монголия, Афганистан, Северна Америка, Нова Зеландия, Австралия, в Чили и Аржентина.

В Европа любими терени за елена са буковите и дъбовите гори.  На Кавказ обитават високите зони на горския пояс, където има щедра паша. Алпийските ливади са предпочитано място в летните месеци.

Отделните разновидности на еленовия вид населяват достъпните им зони с условие – да има достатъчно храна и спокойствие за отглеждане на потомство. Това може да са крайбрежни тополови гори с богата храстовидна растителност; може – както е в Северна Америка, да се устройва трайно в гористи райони, граничещи с естествени пасища.

С какво се храни еленът?

Еленът е тревопасно животно; основната му храна са листа и пъпки, млади клонки, храсти. Менюто се разнообразява според сезона с горски плодове, включително диви ябълки и круши, гъби, мъх. Маралът например не отказва да допълни хранителния си режим с водорасли, които морските вълни са изхвърлили на брега.

През зимата, ако снегът не е много дебел, елените могат да изкопаят скопита есенните листа изпод него. ядат също кората на младите дървета и по-нежните стебла на храстите. за ядене тогава стават и опадалите диви кестени и жълъди, различни корени. Еленът има чодесно обоняние и подушва храната под снежна покривка, дебела до един метър.

Сред желаните храни са също зърнените култури – особено в началото на пролетта. При крайна необходимост от храна елените ядат и иглолистни, но това има последици за здравето на стомашно-чревния им тракт.

Естествени врагове

Основен враг на елена е вълкът; при драматични природни ситуации вълчата глутница напада стари и слаби животни. Рисковано е да мери сили със здрави мъжкари, които имат силни копита и остри рога.

  • В зависимост от профила на фауната в различни географски зони – заплаха за елените могат да бъдат също тигърът, леопардът, рисът, мечките. Навсякъде желана плячка за хищника са малките, все още неукрепнали еленчета, или болните възрастни. Разбира се, човекът си остава най-големият враг на благородния елен.

В днешно време не една държава забранява лова на елени; животните се ползват с висока закрила като застрашен вид.

Вълчата глутница напада или млади, неукрепнали екземпляри – или болни възрастни

Защо човекът така безмилостно преследва, включително и бракониерски, елена и защо не се отказва докрай от този грозен лов?!

Проблемът е, че младите, все още невтвърдени еленови рога имат лечебни свойства. В района на Алтай дори се отглеждат елени специално за рогата, които се изрязват от живи животни. От този материал се приготвят водни и спиртни тинктури, които имат тонизиращо и адаптогенно действие. Екстракт от млади еленови рога, известен като „Пантекрин“, е бил произвеждан още в съветската епоха. Той и досега се прилага като средство за терапия при неврастения, преумора, артериална хипотензия.

Размножение и потомство

Когато навършат 2-3 години, самците елени са готови за репродукция. При женските това е възможно на възраст около година и половина. Младите женски износват бебетата си 194 до 264 дни, а възрастните и вече раждали – от 229 до 242.

Евелина Лютова
  • Еленчетата се раждат около средата на май; ражданията приключват около средата на юли.
  • Една любопитна подробност: в някои случаи здрав самец може да се развие без рога – това го елиминира от битките за женска. Той не участва в боеве, но на практика никой не го възпира да прониква в чуждите хареми.
  • Когато усетят, че раждането наближава, бременните женски се усамотяват дълбоко в гората, задължително близо до водоизточник. Затова и потомството на елените се появява на бял свят далеч от човешко око.
  • Обикновено самката ражда едно, рядко две малки. Здравото новородено тежи около 10 кг.
На едномесечна възраст малкото започва да пасе, а майката не спира да го кърми

Малките имат нежна петниста козина, която ги прави почти невидими в горския гъсталак. На едномесечна възраст еленчетата започват да пасат, но паралелно с това майките им продължават да ги кърмят. Кърменето най-често продължава до едногодишната им възраст – майчиното мляко им дава сила да се развиват и растат много бързо. Този бърз растеж продължава година и половина, след което нещата се забавят. Растежът изцяло спира едва когато малките навършат 6 години.

Социална култура

Благородният елен е стадно животно. Готов е да пребивава в множество от своя вид и лесно се опитомява. Мъжките живеяти  напълно самостоятелно; във фазата на чифтосване обаче те си събират женски за харем и този харем може да наброява до 20 самки.

Самките по принцип живеят отделно от мъжките, в неголеми женски групи.

мнения, отзиви, коментари, форум

Елените, събрани по природен инстинкт в стада, понякога мигрират и тогава придвижването им с всички подробности преминава под командата на елен водач. Правилото е – всички да го слушат. Миграцията може да означава преместване на много километри; това е продължителен процес, при който субординацията не се променя.

Елените могат да тичат, да ходят бързо и да плуват.

Популация и състояние на вида (статус)

Много странно: в някои държави ловът на благороден елен е забранен, но същевременно той се определя като най-опасен тип инвазивно животно. Той лесно се приспособява към нови условия на живот и при интензивно размножаване застрашава някои локални популации. Основната заплаха е свързана с възможните дефицити на прехрана. Така например като опасност ги възприемат в Южна Америка, където са конкуренти на редките южноандски елени.

  • Благородният елен много бързо се е приспособил към условията в различни природни паркове на Аржентина. Там на него гледат критично, тъй като еленовата паша пречи за нормалното възстановяване на различните видове растителност. Независимо от това няма активни действия за намаляване популацията на благороден елен в Южна Америка. Все пак там може да се ходи на лов за елени, а еленовите рога са ценен трофей за не един ловец.  Преди няколко години еленът дори е включен в регистъра на животните със селскостопанско значение.

Съхраняване на вида

Каквото и да се говори за пакостите на благородния елен, той е ценно творение на природата и човекът е длъжен да се грижи за запазването на вида. Затова именно се създават защитени зони, резервати, където фауната е под забрана за ловуване.

В северните зони еленът се отглежда във ферми и е единственото опитомено животно, което може да издържи на суровите условия

По принцип и в местата, където се разрешава отстрел на елени, това може да става само в есенно-зимния период и само в точно определени зони.

  • Има и райони, където елените се отглеждат във ферми, като домашни животни със стопанско значение. В северните зони на Русия например човешките дейности са невъзможни без нашия красавец: климатът там изключва масово отглеждане на стада от крави или кози. Еленовъдството е развито в немалко райони по цял свят.

Благородният елен е твар с многовековна история. Той е едно от най-издръжливите, силни и приспособими животни. Леко понася екстремални условия на живот; бързо свиква с хората и се подчинява на дресировка. Той наистина е природно чудо, което днешните човеци са длъжни да съхранят за бъдещето.

Видео: Ревът на благородния елен, битки

Източници:

Благороден елен

https://www.wildlifetrusts.org/wildlife-explorer/mammals/red-deer

https://www.britannica.com/animal/red-deer-mammal

 

За Марта Савова

Прочети още

Белка: вид и размери. Вреди и опасности. Капани, отрова и лов

Белка: вид и размери. Вреди и опасности. Капани, отрова и лов

Какво представлява животното белка + снимки. Външност и размери – сравнение със златка и с …

3 коментара

  1. Прекрасни са. Не бива да ги слагат в клетки, не им е мястото там!

  2. Не-Ловец

    Отвращават ме ловджийските колекции с препарирани еленови глави с рога; или само рогата на убити елени, които разни „мъжаги“ окачват на стената. Жалко за прекрасните животни!

  3. Живко Иванов

    Винаги ще изпитвам симпатии към това животно, макар – както разбирам – да вреди в някаква степен на растителността в един или друг район. Не го прави зловредно, просто се храни, за да оцелее!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

[adrotate group="1"]