Кафява мечка: Характеристика, продължителност на живота, скорост и др.

Характеристика на вида кафява мечка, описание. Хранене (всеядно животно ли е? Какво яде). Продължителност на живота. Видове: Очилата, хималайска, малайска, бърнеста и др. Видео за живота на мечките

Мечка, кафява мечка: това не е само един от най-популярните животински видове на планетата, но и от най-любимите. Населява басни и приказки, където се сблъсква със злия вълк и лукавата лисицата. За разлика тях, мечката е позитивен персонаж; добродушен великан, който умира за мед и горски плодове.

В истинския живот кафявата мечка не е добродушна и мила. Даже никак: с нея са свързани какви ли не опасни инциденти. Но от древността образът й е симпатичен. В славянския свят мечката е свещено животно, олицетворение на духа на гората.

Характеристика, описание на кафява мечка

Кафява или обикновена мечка: представител на семейство Мечки; хищно млекопитаещо (бозайник). Мечката всъщност е един от най-големите и опасни хищници на планетата. Видът се е появил на Земята преди милиони години и бързо е станал олицетворение на могъщество и сила.

Науката описва около 20 подвида. Те се отличават по външен вид и местообитание.

Произход на вида

Има теория, че води началото си от древните прародители на белката. Този феномен се развива преди три-четири милиона години, смятат археолози със световен авторитет. Останки от този хипотетичен прародител са открити в територията на днешна Франция.

Описание, външен вид

Тялото на кафявата мечка е силно, прекрасно развито и това е присъщо на всички представители на вида.

Кафява мечка	Характеристики
Физика	Силно тяло с масивна глава, малки очи и уши. Четирите лапи са с по пет пръста. Височина – до два метра, средно тегло 200 кг. Плътна и гъста козина с различни оттенъци на бежово-кафявото, почти до синьо-черно.
Навици	Ловува сутрин и вечер, по здрач. Издържа на продължително ходене; при бяг може да развие скорост до 60 км/ч. Добър плувец. Предпочитат уседнал живот, но могат да мигрират на големи разстояния – особено при търсене на полов партньор. Спят зимен сън
Хранене	Хищник; всеядно

Има ли мечката опашка: да – има, но е толкова малка, че практически е скрита в гъстата козина и направо не се вижда. Единствено при пандите тази част от тялото се забелязва без проблеми. Размерът й за кафява мечка е 6.5 до 11 см.

Размери

В зависимост от вида, мечката може да има дължина от 120 до 300 см, и тегло от 40 кг до един тон. Тялото на животното е едро, масивно, с дебела и къса шия и голяма глава. Има сравнително малки очи и уши. Масивни и стабилни са също крайниците; лапите са широки, с по пет пръста и здрави нокти – последните понякога достигат дължина до 15 см.

Най-често кафявата мечка е звяр с размери около два метра и тегло към 300-500 кг. В момента най-едрият екземпляр от вида живее в германски зоопарк; тези 775 кг. Самките винаги са по-дребни, с близо два пъти по-малко тегло от това на мъжкарите.

Вариации на окраската

Цветът на козината и гъстотата й зависят от региона, обитаван от мечката. За класика се счита кафявото, но то не е задължително; нюансите са от светло, сиво-бежово – до синкаво-черно. Легендарната мечка гризли има на гърба си кичури косми с бели крайчета – такива са мечките в Хималаите. В Сирия пък животните са по-скоро рижи, с червеникаво-кафяв кожух.

През лятото животното линее, освобождава се от гъстата зимна козина.

Продължителност на живота

• В дивата природа кафявата мечка живее най-много 30 години; много животни обаче не достигат до такава възраст и дори до половината от цитираната продължителност.
• В резервати или зоопаркове, макар лишени от свободата си, доживяват до 50 години и повече.

Скорост, която развива

Мечките могат да бягат бързо, способни са да развият скорост от 50 км/ч и дори повече. Катерят се по дърветата, плуват, изминават големи разстояния.

Къде живее?

В гората, по възможност далеч от човешките обиталища. Идеалните условия за мечките са в тундрата, тайгата, планинските хребети.

Лятото мечките се качват нависоко, за да избегнат горещините. За зимата строят бърлоги – дълбоко под земята, ако е студено, и на повърхността, ако е топло.

Всичко зависи от  температурите. В далечния север мечките прекарват в бърлогите по 7 месеца, а в южните части на Русия – максимум 2 месеца.

От географска гледна точка: живеят в Евразия и Америка.

Преди време тези хищници са обитавали територии от Англия до Японските острови, от Аляска до централните райони на Мексико. Но в годините този вид е подлаган на активно изтребление, а и самите популации са мигрирали в търсене на по-приемливи условия. 

Сега най-многочислените групи от вида кафява мечка живеят в западните части на Канада и в Аляска. Големи мечи популации има също на територията на Русия, Казахстан.

Хранене на кафявата мечка

Макар да е великан, при това доста тромав, всеки представител на вида кафява мечка може да е точен и безшумен. Този хищник има мощни, много добре развити предни крайници. С удара на една от предните си лапи мечката може да убие лос, див овен и дори елен. По-често обаче жертва на такива удари стават дребни бозайници от рода на зайци  и еноти.

Всеядно животно ли е?

Кафявата мечка по условие е хищник, но в реалността е всеядно животно. През по-голямата част от активното си време тя се храни с растителност. Растителните храни са около 70% от менюто ѝ. не отказва дреболии от рода на бръмбари и буболечки, но с голямо удоволствие например си похапва риба.

Природата е надарила мечката с риболовни умения, а възможности да ги проявява не липсват никога – тя винаги си избира местообитание с водоизточник.

Какво яде?

В приказките кафявата мечка е представяна като върл любител на меда; спомнете си и за Мечо Пух! Това е вярно – кафявата мечка с охота съсипва кошерите на дивите пчели, за да си хапне от любимата храна. Не са изключение и инцидентите с планински пчелини, когато обект на тези гастрономически вакханалии са уредени от човека стопанства.

Но други храни са ежедневие за кафявата мечка – според сезона и резултата от поредния ловен поход:

1. горски плодове, царевица, пшеница;
2. риба;
3. бозайници – зайци, диви овни, кози, елени;
4. гризачи, жаби и гущери;
5. орехи, жълъди.

Има много тънко обоняние и подушва миризмата на месо от три километра.

Мечката е адаптивно животно; приспособява се бързо към променящите се условия в природата. Издържа на глад, примирява се с отсъствието на животинска храна задълго. Има навика да си крие храна, когато й е в повече – и по-късно я дояжда. Паметта й е добре развита, така че не е проблем да намери мястото с вкусния запас.

Мечката си търси храна и денем, и нощем – според случая. Тя не е майстор на ловните стратегии – да преследва, да причаква. Действа импулсивно, особено ако е много гладна и е попаднала на възможност да се нахрани. Тогава е в състояние да прекрачи границата на дивия свят и да посегне на домашните животни.

Видове мечки

В мечото семейство според зоолозите има осем основни вида; на свой ред всеки от тях се разделя на подвидове. Вижте как изглеждат представителите на  всяка базова група.

Кафява мечка

Това е видът, за който говорихме дотук. Известна и като „обикновена“, тя е най-типичният представител на мечките изобщо. Има гъста кафява козина, благодарение на което се и нарича „кафява“.

Населява широк географски ареал, в горите на Европа и Азия, в Северна Америка. Едно от типичните местообитания на кафявата мечка са карпатските гори. Видът е много добре представен в сибирската тайга, в горските зони на Скандинавския полуостров, в Канада и някои от северните щати на САЩ.

Територията на България също може да се впише в именника на мечите местообитания.

Бяла мечка

Бялата или полярна мечка е най-едрият представител на вида. Тялото й често достига триметрова дължина, а теглото над тон. Т

ези мечки са чудесно приспособени са живеят в арктически условия – като се започне от бялата козина, която ги прави буквално невидими на снежния фон, и се стигне до особената структура на лапите им. Колко хора знаят например, че лапата на бялата мечка има ципи между пръстите – и това й помага да плува успешно в ледените океански води!

Белите мечки са стопроцентови хищници и няма как да е другояче поради климатичните условия. Но в същото време те са по-добродушни от кафявите си братовчеди.

Очилата мечка

Получила е името си заради необичайното оцветяване на муцуната; в козината около очите й има очертани белезникаво-жълти кръгове, напомнящи очила. Размерите й са средни, дължината на тялото достига към 180 см.

Тя е единствена в Южното полукълбо. Обитава зони в Южна Америка – Колумбия, Боливия, Перу, Еквадор и Панама.

Малайска мечка (слънчева)

Този азиатски подвид на семейство Мечкови е известен също и под названието бируанг. Всъщност това е най-дребният подвид, но все пак достига телесната дължина от метър и половина в зрялата си възраст.

Отличава се от всичките си родственици с несъразмерно големите лапи, с огромни нокти. Бируангът носи черно-кафяв кожух, а на гърдите си има бяло-червеникаво петно.

Живее в южните части на Китай,  в Тайланд и Индонезия.

Хималайска мечка

Тя не е от най-едрите представители на мечия вид. Размерите й са два пъти по-скромни от тези на кафявата мечка; тялото й не пораства повече от 150-170 см. Има тъмна козина, с бяло или жълтеникаво петно на гърдите.

Живее в Хималаите, в планинските зони на Афганистан, Тибет, Корея, Виетнам, Китай.

Бърнеста мечка

Мечка със средни размери: пораства до около 180 см дължина. Отличителна е източената й напред, светла муцуна. Козината й е черна или кафява, близо до главата с дълъг косъм – прилична на грива. И тези мечки имат нагърдите си светло петно.

Разпространени са в Индия, някои райони на Пакистан, Бутан, Бангладеш и Непал.

Вид северна кафява мечка

Най-големите кафяви мечки са гризли. Живеят в северните части на Северна Америка.

Grizzly bear е название на няколко американски подвида, разпространени преимуществено в Аляска (вкл. прилежащите острови) и западните канадски зони. Названието «гризли» се е сложило исторически и се ползва в популярната литература. За специалистите това е северо-американска кафява мечка.

Към гризли се причислява друг подвид – кодиакската мечка, която е кръстена на едноименния архипелаг в югозападните части на Аляска.

Трети вид е калифорнийската (U. a. californicus), която вече е изчезнала.

Всички тези мечки имат праотци, които са емигрирали на континента преди 50 млн. години, а според някои източници – преди 100 млн.

Американските кафяви мечки не се отличават по тяло и външен вид от източно-сибирските си сродници. Те често се делят само по поведението си, което е обусловено не от генетика, а от природните условия.

Черна мечка

Американската черна мечка, популярна още и като „барибал“, доста прилича по физиката си на кафявата мечка. Само че козината й е черна, а размерите – по-скромни; дължината на тялото й не превишава два метра.

Барибалите живеят в Северна Америка, от Аляска до Мексико.

Други видове

• Губач: мечка в Индия, Пакистан, Бангладеш. Дължината му е до 2 м, височина до 90 см. Женските са на 1/3 от мъжките. Козината е по-често черна;
• Коала: мечка в Австралия. Сходството е външно. Ръстът е едва 60 см., тежест 4 – 13 кг. Краката са приспособени за лазене по дърветата. Храни се с евкалипт, който за други е отровен. Тези животни са като деца – лесно се привързват и обичат да ги галят.
• Панда: мечка в Китай и Тибет. Бамбуковата мечка е най-миролюбивият и дружелюбен представител на мечките. Показателен за това е фактът, че се хранят изключително с растения, основно с бамбукови стръкове. Видът на пандата е съвсем различен от този на всички останали мечки: бялото и черното в козината й са съчетани по такъв начин, като че ли някой специално я е облякъл за роля в детска пиеса.

В световен план вървят акции за съхраняване на панда, определен преди време като застрашен вид.

Видео: Един ден от живота на мечките

Интересни факти за мечките

• Новороденото мече тежи 400-500 г, но когато достигне до полова зрялост теглото му нараства хиляда пъти.
• Ловът на мечки е бил любимо развлечение за средновековните благородници. Същевременно то е било и доста опасно занимание. Нека да си дадем сметка, че дори и днес, след като е улучена от изстрел с Калашников, мечката може да си го върне на ловеца. В Средновековието за лов на мечки са използвали специално дълго и тежко копие, чрез което животното било поразявано от безопасно разстояние.
• Макар да изглеждат страшни, мечките се поддават на дресура и показват забавни номера в цирка.
• Естествено, на самите мечки не  им е забавно да ги разиграват. Множество инициативи на природозащитници редуцират представянето на подобни номера. Особено ако са патент на уличните забави с т.н. „танцуващи мечки“.

Начин на живот на мечките

Всички видове мечки, с изключение на бялата, водят уседнал живот. Разполагат със собствена територия, която обитават самостоятелно. Има и малки семейства, които по правило включват мечката с мечетата й.

Този хищник по правило действа самостоятелно.

Територията на мечешкото обитание е разпределена между възрастните екземпляри. Един здрав самец може да разполага със собствен терен от порядъка на 150 квадратни километра, докато за самките е нормално да имат два-три пъти по-скромна площ. Всяка мечка бележи територията си с урина и следи от нокти по дърветата.

Мечките са най-активни рано сутрин. През топлите месеци постоянно се движат из горите, а през студените спят в бърлогите си.

Размножаване и потомство

Брачният сезон при мечките започва в края на пролетта и продължава няколко месеца. През този период самците са доста агресивни; често има сбивания за предпочитаната женска. Битките  се озвучават от страховит рев. Женските се чифтосват едновременно с по няколко мъжкари.

Мечките раждат веднъж на 2-3 години след бременност, която продължава около 200 дни. Зародишът се развива в майчината утроба по време на зимния сън. Най-често се ражда едно мече, по-рядко близнаци или тройка. Това става към края на зимата. Бебетата тежат средно по половин килограм и са дълги 22-24 см.

Новородените не виждат и не чуват; почти нямат козина. След десетина дни започват да чуват, а след месец проглеждат.

Самката се грижи самостоятелно за отглеждането и възпитанието на децата. Понякога в този процес участва и млада женска от предишно раждане на майката, която още не се е „задомила“.

В продължение на 3-4 месеца майката кърми мъниците в бърлогата. Тогава малките вече са достатъчно укрепнали и имат първите си зъби – така че менюто им може да се разширява. Въпреки това майката продължава да ги кърми, докато станат на две-две и половина години.

Малките остават под родителска опека до четиригодишна възраст. Тогава те вече са достигнали полова зрялост и могат да започнат самостоятелен живот. Растежът им обаче не се прекратява, той продължава още 6-7 години.

Естествени врагове

Мечката няма равностойни врагове в природата. Дори вълча глутница предпочита да избягва срещите с нея.

Основен враг на кафявата мечка е човекът.

• Първо, човешката дейност променя ареалите на мечото обитание.
• Второ, заради бракониерски акции и отстрел много от подвидовете са на границата на изчезването.

Пазарният интерес към мечките е заради…

1. месото, което се определя като екзотична храна за ценители;
2. кожата, от която се правят екстравагантни постелки;
3. ловят се и малки мечета за частните зоопаркове на разглезени богаташи.
4. мечата мазнина и жлъчка са обект на фармацевтичната индустрия; от тях се приготвят търсени лечебни средства.

Сънят на кафявата мечка (летаргия)

Кафявата мечка спи зимен сън, но в сравнение с този на други бозайници той е по-лек. Характерен е с това, че температурата на тялото й, интензивността на дишане и сърцебиенето първоначално са същите, както в будно състояние.

В първата фаза на зимния сън мечката буквално само си подремва.

Докато е в такова полуспящо състояние, тя чува всичко и  при някаква опасност е готова да напусне бърлогата. Когато зимата е топла и с малко сняг, някои мечки могат и да се откажат от дългия сън.

Подготвителен период

За зимния си сън мечките избират глухо, сухо място, където има поразени и нападали от бури или възраст дървета; добър избор е пространството под сухи корени. Работейки с лапи, мечката си изкопава дълбока и широка яма. Добър вариант са също скалните цепнатини и пещерите. Бременните самки си правят сметка бърлогата да е добра и за бъдещото потомство. След това ямата се постила с клонки, мъх и опадали есенни листа.

Заедно с майката там могат да зимуват и поотраслите мечета. Самците спят в самота.

Продължителност на зимния сън

Зимният сън на кафявата мечка може да продължи до 200 денонощия. Подготвайки се за него, животните трупат мазнина – това е критично важно за тях. Обикновено възрастните успяват да свършат добре и тази част от подготовката си и изпадат в летаргия още преди първия сняг. По-младите се справят по-бавно със задачата, затова и заспиват по-късно.

• Истинският, дълбок зимен сън напомня на анабиоза: пулсът на животното от 55 удара в минута отслабва до 9, метаболизмът се редуцира наполовина. В етапа на дълбок зимен сън мечката не яде, не пие, не отделя урина и екскременти. Всичките жизнени процеси като че ли са поставени на пауза. Този удивителен преход до ден днешен не е напълно разгадан.

Будуващи мечки

Мечките, които по някаква причина не са успели да натрупат достатъчно „резерви“ в тялото си, не могат да заспят зимен сън. Те са обречени цяла зима да скитат и да търсят храна, което в студените месеци не е лесна работа. Има и такива случаи, при които мечката заспива – но се събужда твърде рано и е обречена да преживее същите несгоди. Такива екземпляри имат измъчен и уморен вид, но в същото време са доста агресивни. При среща с потенциален противник се изправят на задните си лапи, реват силно и са готови с предните да влязат в ръкопашна битка.

Нерядко в търсене на храна мечките се приближават опасно близо до човешките поселения. Така е в северните райони, където принципно зимите са доста сурови. Обикновено веднъж на десетина години будуващите мечки са масово явление – това се случва при слаба агрореколта и природни бедствия. Понякога гладните мечки са толкова опасни за човека, че се налага да бъдат отстрелвани.

Популация и състояние на вида (статус)

Първоначално тя е била неголямо мече – преди милиони години. В процеса на еволюцията достига формата на етруската мечка. Новият вид бързо превзема обширни зони в цяла Европа и Китай. Предполага се, че именно етруският мечок е предшественикът на големите черни мечки.

Някъде отпреди два милиона години се появяват и пещерни хищници в семейство мечки. От тях всъщност произлизат както кафявата, така и бялата полярна мечка. Всяка от тези групи развива множество подвидове.

В днешно време кафявата мечка е записана в Червената книга. Популацията е от около 205 000 екземпляра в цял свят и има статус на вид, застрашен от изчезване.

Мечки в зоопарка

Единственото място, където безопасно може да се наблюдава жива кафява мечка, е зоопаркът. За мечките се изграждат просторни волиери, които донякъде пресъздават естествените условия на живот в природата. Освен камъни и дървета, във волиерата трябва да има и басейн, в който мечките да се къпят. Храненето им трябва да е пълноценно и съобразено със сезонните специфики.

Съхраняване на вида

През 1975 година е подписано съглашение между СССР, Англия, Канада, Дания, Норвегия за съвместни мерки по съхранение и умножаване на вида. Година по-късно на остров Врангел е създаден резерват за кафяви мечки. В цял свят отстрелът на кафява мечка законно се извършва единствено в случаите, когато тя застрашава човешки живот.

Кафявата мечка е могъщ и красив представител на хищната фауна. Неговите навици и начин на живот са уникални; едва ли можем да си представим дивата природа без този персонаж. Точно заради опасенията, че това би било необратима загуба за човечеството, са всички мерки за съхранението на вида.