Характеристика на вида кафява мечка, описание. Хранене (всеядно животно ли е? Какво яде). Продължителност на живота. Видове: Очилата, хималайска, малайска, бърнеста и др. Видео за живота на мечките
Мечка, кафява мечка: това не е само един от най-популярните животински видове на планетата, но и от най-любимите. Населява басни и приказки, където се сблъсква със злия вълк и лукавата лисицата. За разлика тях, мечката е позитивен персонаж; добродушен великан, който умира за мед и горски плодове.
В истинския живот кафявата мечка не е добродушна и мила. Даже никак: с нея са свързани какви ли не опасни инциденти. Но от древността образът й е симпатичен. В славянския свят мечката е свещено животно, олицетворение на духа на гората.
Характеристика, описание на кафява мечка
Кафява или обикновена мечка: представител на семейство Мечки; хищно млекопитаещо (бозайник). Мечката всъщност е един от най-големите и опасни хищници на планетата. Видът се е появил на Земята преди милиони години и бързо е станал олицетворение на могъщество и сила.

Науката описва около 20 подвида. Те се отличават по външен вид и местообитание.
Произход на вида
Има теория, че води началото си от древните прародители на белката. Този феномен се развива преди три-четири милиона години, смятат археолози със световен авторитет. Останки от този хипотетичен прародител са открити в територията на днешна Франция.
Описание, външен вид
Тялото на кафявата мечка е силно, прекрасно развито и това е присъщо на всички представители на вида.
Кафява мечка | Характеристики |
Физика | Силно тяло с масивна глава, малки очи и уши. Четирите лапи са с по пет пръста. Височина – до два метра, средно тегло 200 кг. Плътна и гъста козина с различни оттенъци на бежово-кафявото, почти до синьо-черно. |
Навици | Ловува сутрин и вечер, по здрач. Издържа на продължително ходене; при бяг може да развие скорост до 60 км/ч. Добър плувец. Предпочитат уседнал живот, но могат да мигрират на големи разстояния – особено при търсене на полов партньор. Спят зимен сън |
Хранене | Хищник; всеядно |
Има ли мечката опашка: да – има, но е толкова малка, че практически е скрита в гъстата козина и направо не се вижда. Единствено при пандите тази част от тялото се забелязва без проблеми. Размерът й за кафява мечка е 6.5 до 11 см.
Размери
В зависимост от вида, мечката може да има дължина от 120 до 300 см, и тегло от 40 кг до един тон. Тялото на животното е едро, масивно, с дебела и къса шия и голяма глава. Има сравнително малки очи и уши. Масивни и стабилни са също крайниците; лапите са широки, с по пет пръста и здрави нокти – последните понякога достигат дължина до 15 см.

Най-често кафявата мечка е звяр с размери около два метра и тегло към 300-500 кг. В момента най-едрият екземпляр от вида живее в германски зоопарк; тези 775 кг. Самките винаги са по-дребни, с близо два пъти по-малко тегло от това на мъжкарите.
Съдържание:
Вариации на окраската
Цветът на козината и гъстотата й зависят от региона, обитаван от мечката. За класика се счита кафявото, но то не е задължително; нюансите са от светло, сиво-бежово – до синкаво-черно. Легендарната мечка гризли има на гърба си кичури косми с бели крайчета – такива са мечките в Хималаите. В Сирия пък животните са по-скоро рижи, с червеникаво-кафяв кожух.
През лятото животното линее, освобождава се от гъстата зимна козина.
Продължителност на живота
- В дивата природа кафявата мечка живее най-много 30 години; много животни обаче не достигат до такава възраст и дори до половината от цитираната продължителност.
- В резервати или зоопаркове, макар лишени от свободата си, доживяват до 50 години и повече.
Скорост, която развива
Мечките могат да бягат бързо, способни са да развият скорост от 50 км/ч и дори повече. Катерят се по дърветата, плуват, изминават големи разстояния.
Къде живее?
В гората, по възможност далеч от човешките обиталища. Идеалните условия за мечките са в тундрата, тайгата, планинските хребети.
Лятото мечките се качват нависоко, за да избегнат горещините. За зимата строят бърлоги – дълбоко под земята, ако е студено, и на повърхността, ако е топло.
Всичко зависи от температурите. В далечния север мечките прекарват в бърлогите по 7 месеца, а в южните части на Русия – максимум 2 месеца.

От географска гледна точка: живеят в Евразия и Америка.
Преди време тези хищници са обитавали територии от Англия до Японските острови, от Аляска до централните райони на Мексико. Но в годините този вид е подлаган на активно изтребление, а и самите популации са мигрирали в търсене на по-приемливи условия.
Сега най-многочислените групи от вида кафява мечка живеят в западните части на Канада и в Аляска. Големи мечи популации има също на територията на Русия, Казахстан.
Хранене на кафявата мечка
Макар да е великан, при това доста тромав, всеки представител на вида кафява мечка може да е точен и безшумен. Този хищник има мощни, много добре развити предни крайници. С удара на една от предните си лапи мечката може да убие лос, див овен и дори елен. По-често обаче жертва на такива удари стават дребни бозайници от рода на зайци и еноти.
Всеядно животно ли е?
Кафявата мечка по условие е хищник, но в реалността е всеядно животно. През по-голямата част от активното си време тя се храни с растителност. Растителните храни са около 70% от менюто ѝ. не отказва дреболии от рода на бръмбари и буболечки, но с голямо удоволствие например си похапва риба.

Природата е надарила мечката с риболовни умения, а възможности да ги проявява не липсват никога – тя винаги си избира местообитание с водоизточник.
Какво яде?
В приказките кафявата мечка е представяна като върл любител на меда; спомнете си и за Мечо Пух! Това е вярно – кафявата мечка с охота съсипва кошерите на дивите пчели, за да си хапне от любимата храна. Не са изключение и инцидентите с планински пчелини, когато обект на тези гастрономически вакханалии са уредени от човека стопанства.
Но други храни са ежедневие за кафявата мечка – според сезона и резултата от поредния ловен поход:
- горски плодове, царевица, пшеница;
- риба;
- бозайници – зайци, диви овни, кози, елени;
- гризачи, жаби и гущери;
- орехи, жълъди.
Има много тънко обоняние и подушва миризмата на месо от три километра.
Мечката е адаптивно животно; приспособява се бързо към променящите се условия в природата. Издържа на глад, примирява се с отсъствието на животинска храна задълго. Има навика да си крие храна, когато й е в повече – и по-късно я дояжда. Паметта й е добре развита, така че не е проблем да намери мястото с вкусния запас.
Мечката си търси храна и денем, и нощем – според случая. Тя не е майстор на ловните стратегии – да преследва, да причаква. Действа импулсивно, особено ако е много гладна и е попаднала на възможност да се нахрани. Тогава е в състояние да прекрачи границата на дивия свят и да посегне на домашните животни.
Видове мечки
В мечото семейство според зоолозите има осем основни вида; на свой ред всеки от тях се разделя на подвидове. Вижте как изглеждат представителите на всяка базова група.
Кафява мечка
Това е видът, за който говорихме дотук. Известна и като „обикновена“, тя е най-типичният представител на мечките изобщо. Има гъста кафява козина, благодарение на което се и нарича „кафява“.
Населява широк географски ареал, в горите на Европа и Азия, в Северна Америка. Едно от типичните местообитания на кафявата мечка са карпатските гори. Видът е много добре представен в сибирската тайга, в горските зони на Скандинавския полуостров, в Канада и някои от северните щати на САЩ.
Територията на България също може да се впише в именника на мечите местообитания.
Бяла мечка
Бялата или полярна мечка е най-едрият представител на вида. Тялото й често достига триметрова дължина, а теглото над тон. Т
ези мечки са чудесно приспособени са живеят в арктически условия – като се започне от бялата козина, която ги прави буквално невидими на снежния фон, и се стигне до особената структура на лапите им. Колко хора знаят например, че лапата на бялата мечка има ципи между пръстите – и това й помага да плува успешно в ледените океански води!

Белите мечки са стопроцентови хищници и няма как да е другояче поради климатичните условия. Но в същото време те са по-добродушни от кафявите си братовчеди.
Очилата мечка
Получила е името си заради необичайното оцветяване на муцуната; в козината около очите й има очертани белезникаво-жълти кръгове, напомнящи очила. Размерите й са средни, дължината на тялото достига към 180 см.

Тя е единствена в Южното полукълбо. Обитава зони в Южна Америка – Колумбия, Боливия, Перу, Еквадор и Панама.
Малайска мечка (слънчева)
Този азиатски подвид на семейство Мечкови е известен също и под названието бируанг. Всъщност това е най-дребният подвид, но все пак достига телесната дължина от метър и половина в зрялата си възраст.
Отличава се от всичките си родственици с несъразмерно големите лапи, с огромни нокти. Бируангът носи черно-кафяв кожух, а на гърдите си има бяло-червеникаво петно.

Живее в южните части на Китай, в Тайланд и Индонезия.
Хималайска мечка
Тя не е от най-едрите представители на мечия вид. Размерите й са два пъти по-скромни от тези на кафявата мечка; тялото й не пораства повече от 150-170 см. Има тъмна козина, с бяло или жълтеникаво петно на гърдите.

Живее в Хималаите, в планинските зони на Афганистан, Тибет, Корея, Виетнам, Китай.
Бърнеста мечка
Мечка със средни размери: пораства до около 180 см дължина. Отличителна е източената й напред, светла муцуна. Козината й е черна или кафява, близо до главата с дълъг косъм – прилична на грива. И тези мечки имат нагърдите си светло петно.

Разпространени са в Индия, някои райони на Пакистан, Бутан, Бангладеш и Непал.
Вид северна кафява мечка
Най-големите кафяви мечки са гризли. Живеят в северните части на Северна Америка.
Grizzly bear е название на няколко американски подвида, разпространени преимуществено в Аляска (вкл. прилежащите острови) и западните канадски зони. Названието «гризли» се е сложило исторически и се ползва в популярната литература. За специалистите това е северо-американска кафява мечка.

Към гризли се причислява друг подвид – кодиакската мечка, която е кръстена на едноименния архипелаг в югозападните части на Аляска.
Трети вид е калифорнийската (U. a. californicus), която вече е изчезнала.
Всички тези мечки имат праотци, които са емигрирали на континента преди 50 млн. години, а според някои източници – преди 100 млн.
Американските кафяви мечки не се отличават по тяло и външен вид от източно-сибирските си сродници. Те често се делят само по поведението си, което е обусловено не от генетика, а от природните условия.
Черна мечка
Американската черна мечка, популярна още и като „барибал“, доста прилича по физиката си на кафявата мечка. Само че козината й е черна, а размерите – по-скромни; дължината на тялото й не превишава два метра.

Барибалите живеят в Северна Америка, от Аляска до Мексико.
Други видове
- Губач: мечка в Индия, Пакистан, Бангладеш. Дължината му е до 2 м, височина до 90 см. Женските са на 1/3 от мъжките. Козината е по-често черна;
- Коала: мечка в Австралия. Сходството е външно. Ръстът е едва 60 см., тежест 4 – 13 кг. Краката са приспособени за лазене по дърветата. Храни се с евкалипт, който за други е отровен. Тези животни са като деца – лесно се привързват и обичат да ги галят.
- Панда: мечка в Китай и Тибет. Бамбуковата мечка е най-миролюбивият и дружелюбен представител на мечките. Показателен за това е фактът, че се хранят изключително с растения, основно с бамбукови стръкове. Видът на пандата е съвсем различен от този на всички останали мечки: бялото и черното в козината й са съчетани по такъв начин, като че ли някой специално я е облякъл за роля в детска пиеса.

В световен план вървят акции за съхраняване на панда, определен преди време като застрашен вид.
Видео: Един ден от живота на мечките
Интересни факти за мечките
- Новороденото мече тежи 400-500 г, но когато достигне до полова зрялост теглото му нараства хиляда пъти.
- Ловът на мечки е бил любимо развлечение за средновековните благородници. Същевременно то е било и доста опасно занимание. Нека да си дадем сметка, че дори и днес, след като е улучена от изстрел с Калашников, мечката може да си го върне на ловеца. В Средновековието за лов на мечки са използвали специално дълго и тежко копие, чрез което животното било поразявано от безопасно разстояние.
- Макар да изглеждат страшни, мечките се поддават на дресура и показват забавни номера в цирка.
- Естествено, на самите мечки не им е забавно да ги разиграват. Множество инициативи на природозащитници редуцират представянето на подобни номера. Особено ако са патент на уличните забави с т.н. „танцуващи мечки“.
Начин на живот на мечките
Всички видове мечки, с изключение на бялата, водят уседнал живот. Разполагат със собствена територия, която обитават самостоятелно. Има и малки семейства, които по правило включват мечката с мечетата й.
Този хищник по правило действа самостоятелно.
Територията на мечешкото обитание е разпределена между възрастните екземпляри. Един здрав самец може да разполага със собствен терен от порядъка на 150 квадратни километра, докато за самките е нормално да имат два-три пъти по-скромна площ. Всяка мечка бележи територията си с урина и следи от нокти по дърветата.
Мечките са най-активни рано сутрин. През топлите месеци постоянно се движат из горите, а през студените спят в бърлогите си.
Размножаване и потомство
Брачният сезон при мечките започва в края на пролетта и продължава няколко месеца. През този период самците са доста агресивни; често има сбивания за предпочитаната женска. Битките се озвучават от страховит рев. Женските се чифтосват едновременно с по няколко мъжкари.
Мечките раждат веднъж на 2-3 години след бременност, която продължава около 200 дни. Зародишът се развива в майчината утроба по време на зимния сън. Най-често се ражда едно мече, по-рядко близнаци или тройка. Това става към края на зимата. Бебетата тежат средно по половин килограм и са дълги 22-24 см.
Новородените не виждат и не чуват; почти нямат козина. След десетина дни започват да чуват, а след месец проглеждат.
Самката се грижи самостоятелно за отглеждането и възпитанието на децата. Понякога в този процес участва и млада женска от предишно раждане на майката, която още не се е „задомила“.
В продължение на 3-4 месеца майката кърми мъниците в бърлогата. Тогава малките вече са достатъчно укрепнали и имат първите си зъби – така че менюто им може да се разширява. Въпреки това майката продължава да ги кърми, докато станат на две-две и половина години.
Малките остават под родителска опека до четиригодишна възраст. Тогава те вече са достигнали полова зрялост и могат да започнат самостоятелен живот. Растежът им обаче не се прекратява, той продължава още 6-7 години.
Естествени врагове
Мечката няма равностойни врагове в природата. Дори вълча глутница предпочита да избягва срещите с нея.
Основен враг на кафявата мечка е човекът.
- Първо, човешката дейност променя ареалите на мечото обитание.
- Второ, заради бракониерски акции и отстрел много от подвидовете са на границата на изчезването.
Пазарният интерес към мечките е заради…
- месото, което се определя като екзотична храна за ценители;
- кожата, от която се правят екстравагантни постелки;
- ловят се и малки мечета за частните зоопаркове на разглезени богаташи.
- мечата мазнина и жлъчка са обект на фармацевтичната индустрия; от тях се приготвят търсени лечебни средства.
Сънят на кафявата мечка (летаргия)
Кафявата мечка спи зимен сън, но в сравнение с този на други бозайници той е по-лек. Характерен е с това, че температурата на тялото й, интензивността на дишане и сърцебиенето първоначално са същите, както в будно състояние.
В първата фаза на зимния сън мечката буквално само си подремва.

Докато е в такова полуспящо състояние, тя чува всичко и при някаква опасност е готова да напусне бърлогата. Когато зимата е топла и с малко сняг, някои мечки могат и да се откажат от дългия сън.
Подготвителен период
За зимния си сън мечките избират глухо, сухо място, където има поразени и нападали от бури или възраст дървета; добър избор е пространството под сухи корени. Работейки с лапи, мечката си изкопава дълбока и широка яма. Добър вариант са също скалните цепнатини и пещерите. Бременните самки си правят сметка бърлогата да е добра и за бъдещото потомство. След това ямата се постила с клонки, мъх и опадали есенни листа.
Заедно с майката там могат да зимуват и поотраслите мечета. Самците спят в самота.
Продължителност на зимния сън
Зимният сън на кафявата мечка може да продължи до 200 денонощия. Подготвайки се за него, животните трупат мазнина – това е критично важно за тях. Обикновено възрастните успяват да свършат добре и тази част от подготовката си и изпадат в летаргия още преди първия сняг. По-младите се справят по-бавно със задачата, затова и заспиват по-късно.
- Истинският, дълбок зимен сън напомня на анабиоза: пулсът на животното от 55 удара в минута отслабва до 9, метаболизмът се редуцира наполовина. В етапа на дълбок зимен сън мечката не яде, не пие, не отделя урина и екскременти. Всичките жизнени процеси като че ли са поставени на пауза. Този удивителен преход до ден днешен не е напълно разгадан.
Будуващи мечки
Мечките, които по някаква причина не са успели да натрупат достатъчно „резерви“ в тялото си, не могат да заспят зимен сън. Те са обречени цяла зима да скитат и да търсят храна, което в студените месеци не е лесна работа. Има и такива случаи, при които мечката заспива – но се събужда твърде рано и е обречена да преживее същите несгоди. Такива екземпляри имат измъчен и уморен вид, но в същото време са доста агресивни. При среща с потенциален противник се изправят на задните си лапи, реват силно и са готови с предните да влязат в ръкопашна битка.
Нерядко в търсене на храна мечките се приближават опасно близо до човешките поселения. Така е в северните райони, където принципно зимите са доста сурови. Обикновено веднъж на десетина години будуващите мечки са масово явление – това се случва при слаба агрореколта и природни бедствия. Понякога гладните мечки са толкова опасни за човека, че се налага да бъдат отстрелвани.
Популация и състояние на вида (статус)
Първоначално тя е била неголямо мече – преди милиони години. В процеса на еволюцията достига формата на етруската мечка. Новият вид бързо превзема обширни зони в цяла Европа и Китай. Предполага се, че именно етруският мечок е предшественикът на големите черни мечки.
Някъде отпреди два милиона години се появяват и пещерни хищници в семейство мечки. От тях всъщност произлизат както кафявата, така и бялата полярна мечка. Всяка от тези групи развива множество подвидове.
В днешно време кафявата мечка е записана в Червената книга. Популацията е от около 205 000 екземпляра в цял свят и има статус на вид, застрашен от изчезване.
Мечки в зоопарка

Единственото място, където безопасно може да се наблюдава жива кафява мечка, е зоопаркът. За мечките се изграждат просторни волиери, които донякъде пресъздават естествените условия на живот в природата. Освен камъни и дървета, във волиерата трябва да има и басейн, в който мечките да се къпят. Храненето им трябва да е пълноценно и съобразено със сезонните специфики.
Съхраняване на вида
През 1975 година е подписано съглашение между СССР, Англия, Канада, Дания, Норвегия за съвместни мерки по съхранение и умножаване на вида. Година по-късно на остров Врангел е създаден резерват за кафяви мечки. В цял свят отстрелът на кафява мечка законно се извършва единствено в случаите, когато тя застрашава човешки живот.
Кафявата мечка е могъщ и красив представител на хищната фауна. Неговите навици и начин на живот са уникални; едва ли можем да си представим дивата природа без този персонаж. Точно заради опасенията, че това би било необратима загуба за човечеството, са всички мерки за съхранението на вида.
Не мисля, че за мечката е добро решение да живее в зоопарк, пък било то и в широка волиера. Това си е насилие над дивото животно. Освен това у нас в т.н. зоологически градини тези животни са истински клетници, затворени в тесни клетки и зле гледани.
Някак си не мога да изпитвам съчувствие след многото нападения на мечки над хора, сигурно си спомняте поне един случай в Родопите. Но това е може би и защото човекът твърде много се намеси в природните работи.
Да запомним: Баба Меца от приказките не е същата кафява мечка от гората!
За продължителността на живота на мечките не пишете вярното. Бог им е дал 20-30 г., в зоопарковете и на синджира ги измъчват двойно повече. Уж добро гледане, а им удължават живота, за да изкарват по-дълго пари.
Най-бързата мечка е гризли – скорост 60 км/ч. Кафявите мечки тичат 52-55 км/ч, после са черните – 50 км/ч. Белите са най-бавните и развиват само 30 км/ч, което е наполовина на гризлитата.
Мечката е хищен бозайник, ама яде, каквото намери образно казано. Зависи от условията. Може да е стръвница, може да е веганка. Може да изкара месец на трева и мравки, с всичките си няколко стотин кила. Много яко животно!!
Вижте тези подобни и свързани публикации, преди да продължите с четенето надолу: