Кафява мечка: ето какво е важно да запомним за звяра

Описание на вида кафява мечка: каква е според науката, не според фолклора. Разпространение, видове, навици. Социална характеристика; мечки в природата и в зоопарка. Фокус върху зимния сън на вида кафява мечка. Застрашени ли са; съхраняване на вида

Мечка, кафява мечка: това не е само един от най-популярните животински видове на планетата, но и един от най-любимите и знакови. Неслучайно мечката населява множество приказки, където влиза в разни отношения основно с вълка и лисицата. За разлика от злия вълк и лукавата лисица, тя е позитивен персонаж; един такъв добродушен великан, който умира за мед и горски плодове.

В истинския живот въпросната кафява мечка не е чак толкова добродушна и мила, даже никак; нерядко с нея са свързани какви ли не опасни инциденти. Но все пак още от древността образът й е заобиколен с някакво благоволение и трепет. В славянския свят мечката е по-скоро свещено животно, което в някаква степен олицетворява духа на гората.

Какво представлява животното кафява мечка?

Кафява или обикновена мечка: представител на семейство Мечки; хищно млекопитаещо (бозайник). Мечката всъщност е един от най-големите и опасни хищници на планетата. Науката описва около 20 подвида на въпросната кафява мечка. Те се отличават както по външен вид, така и по местообитанията си. Видът се е появил на Земята преди милиони години и бързо е станал олицетворение на могъщество и сила.

Произход на вида

В науката има теория, според която видът мечки води началото си от древните прародители на белката. Този феномен се развива преди три-четири милиона години, смятат археолози със световен авторитет. Останки от този хипотетичен прародител са открити в територията на днешна Франция.

Какво представлява животното кафява мечка?
Кафява мечка: въпреки тромавия си вид тя е добър бегач и плувец

Първоначално това е било неголямо мече, което в процеса на еволюцията достига формата на етруската мечка. Новият вид бързо превзема обширни зони в цяла Европа и Китай. Предполага се, че именно етруският мечок е предшественикът на големите черни мечки. Някъде към времето отпреди два милиона години се появяват и пещерни хищници в семейство мечки. От тях всъщност произлизат както кафявата, така и бялата полярна мечка. Всяка от тези групи развива множество подвидове.

Описание, външен вид

Тялото на кафявата мечка е силно, прекрасно развито и това е присъщо на всички представители на вида.

Кафява мечка Характеристики
Физика Силно тяло с масивна глава, малки очи и уши. Четирите лапи са с по пет пръста. Височина – до два метра, средно тегло 200 кг. Плътна и гъста козина с различни оттенъци на бежово-кафявото, почти до синьо-черно.
Навици Ловува сутрин и вечер, по здрач. Издържа на продължително ходене; при бяг може да развие скорост до 60 км/ч. Добър плувец. Предпочитат уседнал живот, но могат да мигрират на големи разстояния – особено при търсене на полов партньор. Спят зимен сън
Хранене Хищник; всеядно

Има ли мечката опашка?

Положителен отговор: да – има, но е толкова малка, че практически е скрита в гъстата козина и направо не се вижда. Единствено при пандите тази част от тялото се забелязва без проблеми. Размерът й за кафява мечка е 6.5 до 11 см.

Размери

В зависимост от вида, мечката може да има дължина от 120 до 300 см, и тегло от 40 кг до един тон. Тялото на животното е едро, масивно, с дебела и къса шия и голяма глава. Има сравнително малки очи и уши. Масивни и стабилни са също крайниците; лапите са широки, с по пет пръста и здрави нокти – последните понякога достигат дължина до 15 см.

Най-често кафявата мечка е звяр с размери около два метра и тегло към 300-500 кг. В момента най-едрият екземпляр от вида живее в германски зоопарк; тези 775 кг. Самките винаги са по-дребни, с близо два пъти по-малко тегло от това на мъжкарите.

Вариации на окраската

Цветът на козината и гъстотата й зависят от региона, обитаван от мечката. За класика се счита кафявото, но то не е задължително; нюансите са от светло, сиво-бежово – до синкаво-черно. През лятото животното линее, освобождава се от гъстата зимна козина.

Демир бозан билки за бъбреци

Не липсват и някои любопитни данни за цвета на мечата кожа. Легендарната мечка гризли например има на гърба си кичури косми с бели крайчета – такива са мечките в Хималаите. В Сирия пък животните са по-скоро рижи, с червеникаво-кафяв кожух.

Продължителност на живота

В дивата природа кафявата мечка живее най-много 30 години; много животни обаче не достигат до такава възраст и дори до половината от цитираната продължителност. В резервати или зоопаркове – макар лишени от свободата си – животните доживяват до 50 години, че и повече.

Колко са видовете мечки

В мечото семейство според зоолозите има осем основни вида; на свой ред всеки от тях се разделя на подвидове. Вижте как изглеждат представителите на  всяка базова група.

Кафява мечка

продължителност на живота на кафява мечка?

Това е видът, за който говорихме дотук. Кафявата мечка е известна също и като „обикновена“ и е най-типичният представител на мечките изобщо. Има гъста кафява козина, благодарение на което се и нарича „кафява“. Населява широк географски ареал, в горите на Европа и Азия, в Северна Америка. Едно от типичните местообитания на кафявата мечка са карпатските гори. Територията на България също може да се впише в именника на мечите местообитания. Видът е много добре представен в сибирската тайга, в горските зони на Скандинавския полуостров, в Канада и някои от северните щати на САЩ.

Бяла мечка
Бяла мечка
Бяла мечка

Бялата или полярна мечка е най-едрият представител на вида. Тялото й често достига триметрова дължина, а теглото над тон. Тези мечки са чудесно приспособени са живеят в арктически условия – като се започне от бялата козина, която ги прави буквално невидими на снежния фон, и се стигне до особената структура на лапите им. Колко хора знаят например, че лапата на бялата мечка има ципи между пръстите – и това й помага да плува успешно в ледените океански води!

Белите мечки са стопроцентови хищници и няма как да е другояче поради климатичните условия. Но в същото време те са по-добродушни от кафявите си братовчеди.

Американска черна мечка
Американска черна мечка
Американска черна мечка
Най-добрите цени за реклама са в "Зона 98", достигнете до 30 000 читатели на ден ТУК =====>

Американската черна мечка, популярна още и като „барибал“, доста прилича по физиката си на кафявата мечка. Само че козината й е черна, а размерите – по-скромни; дължината на тялото й не превишава два метра. Барибалите живеят в Северна Америка, от Аляска до Мексико.

Малайска мечка
Малайска мечка
Малайска мечка

Този азиатски подвид на семейство Мечкови е известен също и под названието бируанг. Всъщност това е най-дребният подвид, но все пак достига телесната дължина от метър и половина в зрялата си възраст. Отличава се от всичките си родственици с несъразмерно големите лапи, с огромни нокти. Бируангът носи черно-кафяв кожух, а на гърдите си има бяло-червеникаво петно. Живее в южните части на Китай,  в Тайланд и Индонезия.

Хималайска мечка
Хималайска мечка
Хималайска мечка

Тя не е от най-едрите представители на мечия вид. Размерите й са два пъти по-скромни от тези на кафявата мечка; тялото й не пораства повече от 150-170 см. Има тъмна козина, с бяло или жълтеникаво петно на гърдите. Живее в Хималаите, в планинските зони на Афганистан, Тибет, Корея, Виетнам, Китай.

Очилата мечка
Очилата мечка
Очилата мечка

Получила е името си заради необичайното оцветяване на муцуната; в козината около очите й има очертани белезникаво-жълти кръгове, напомнящи очила. Размерите й са средни, дължината на тялото достига към 180 см. Обитава зони в Южна Америка, позната е в Колумбия, Боливия, Перу, Еквадор и Панама.

Бърнеста мечка
Бърнеста мечка
Бърнеста мечка

Мечка със средни размери: пораства до около 180 см дължина. Отличителна е източената й напред, светла муцуна. Козината й е черна или кафява, близо до главата с дълъг косъм – прилична на грива. И тези мечки имат нагърдите си светло петно. Разпространени са в Индия, някои райони на Пакистан, Бутан, Бангладеш и Непал.

Панда
Панда
Панда

Пандата, бамбуковата мечка е най-миролюбивият и дружелюбен представител на мечките. Показателен за това е фактът, че се хранят изключително с растения, основно с бамбукови стръкове. Видът на пандата е съвсем различен от този на всички останали мечки: бялото и черното в козината й са съчетани по такъв начин, като че ли някой специално я е облякъл за роля в детска пиеса. Пандите обитават зони в Китай и Тибет. В световен план вървят акции за съхраняване на вида, определен преди време като застрашен.

Ареал на обитанието. Къде живеят?

Ако трябва да посочим природните зони, обитавани от кафява мечка, трудно ще е да дадем еднозначни отговори. Да не забравяме, че човешката дейност е довела до значителни промени в климат, терен и т.н. – все неща, важни за вида.

  • Преди време тези хищници са обитавали територии от Англия до Японските острови, от Аляска до централните райони на Мексико. Но в годините този вид е подлаган на активно изтребление, а и самите популации са мигрирали в търсене на по-приемливи условия. Сега най-многочислените групи от вида кафява мечка живеят в западните части на Канада и в Аляска.

Предпочитани зони за мечките са гористите, по възможност далеч от човешките обиталища. Идеалните условия за мечките са в тундрата, тайгата, планинските хребети. Големи мечи популации има също на територията на Русия, Казахстан. В естествени условия един представител на вида се нуждае от собствена територия в размер на 70 до 150 квадратни километра.

мнения, отзиви, коментари, форум

Начин на живот, характер

Макар да е великан, при това видимо доста тромав, всеки представител на вида кафява мечка може да е точен и безшумен. Този хищник по правило действа самостоятелно; територията на мечешкото обитание е разпределена между възрастните екземпляри. Един здрав самец може да разполага със собствен терен от порядъка на 150 квадратни километра, докато за самките е нормално да имат два-три пъти по-скромна площ. Всяка мечка бележи територията си с урина и следи от нокти по дърветата.

Мечките са най-активни рано сутрин. Те могат да бягат бързо, способни са да развият скорост от 50 км/ч и дори повече. Катерят се по дърветата, плуват, изминават големи разстояния. Имат много тънко обоняние и подушват миризмата на месо от три километра.

През топлите месеци мечките постоянно се движат из горите, а през студените спят в бърлогите си.

С какво се хранят?

Кафявата мечка по условие е хищник, но в реалността е всеядно животно. През по-голямата част от активното си време тя се храни с растителност. Растителните храни са около 70% от менюто й. не отказва дреболии от рода на бръмбари и буболечки, но с голямо удоволствие например си похапва риба. Природата е надарила мечката с риболовни умения, а възможности да ги проявява не липсват никога – тя винаги си избира местообитание с водоизточник.

С какво се хранят?
Малките на кафявата мечка остават задълго с майката

Този хищник има мощни, много добре развити предни крайници. С удара на една от предните си лапи мечката може да убие лос, див овен и дори елен. По-често обаче жертва на такива удари стават дребни бозайници от рода на зайци   и еноти.

  • В приказките кафявата мечка е представяна като върл любител на меда; спомнете си и за Мечо Пух! Това е вярно – кафявата мечка с охота съсипва кошерите на дивите пчели, за да си хапне от любимата храна. Не са изключение и инцидентите с планински пчелини, когато обект на тези гастрономически вакханалии са уредени от човека стопанства.
  • Ето какво обича да си хапва кафявата мечка; и го прави според сезона и резултата от поредния ловен поход: горски плодове, царевица, пшеница, риба. Бозайници – зайци, диви овни, кози, елени; гризачи, жаби и гущери; орехи, жълъди.
  • Мечката е адаптивно животно; приспособява се бързо към променящите се условия в природата. Издържа на глад, примирява се с отсъствието на животинка храна задълго. Има навика да си крие храна, когато й е в повече – и по-късно я дояжда. Паметта й е добре развита, така че не е проблем да намери мястото с вкусния запас.
  • Мечката си търси храна и денем, и нощем – според случая. Тя не е майстор на ловните стратегии – да преследва, да причаква. Действа импулсивно, особено ако е много гладна и е попаднала на възможност да се нахрани. Тогава е в състояние да прекрачи границата на дивия свят и да посегне на домашните животни.

Размножаване и потомство

Брачният сезон при мечките започва в края на пролетта и продължава няколко месеца. През този период самците са доста агресивни; често има сбивания за предпочитаната женска. Битките  се озвучават от страховит рев. Женските се чифтосват едновременно с по няколко мъжкари.

Мечките раждат веднъж на 2-3 години след бременност, която продължава около 200 дни. Зародишът се развива в майчината утроба по време на зимния сън. Най-често се ражда едно мече, по-рядко близнаци или тройка. Това става към края на зимата. Бебетата тежат средно по половин килограм и са дълги 22-24 см.

  • Новородените не виждат и не чуват; почти нямат козина. След десетина дни започват да чуват, а след месец проглеждат. В продължение на 3-4 месеца майката кърми мъниците в бърлогата. Тогава малките вече са достатъчно укрепнали и имат първите си зъби – така че менюто им може да се разширява. Въпреки това майката продължава да ги кърми, докато станат на две-две и половина години.

Социална структура

Всички видове мечки, с изключение на бялата, водят уседнал живот. Разполагат със собствена територия, която обитават самостоятелно. Има и малки семейства, които по правило включват мечката с мечетата й.  Малките остават под родителска опека до четиригодишна възраст. Тогава те вече са достигнали полова зрялост и могат да започнат самостоятелен живот. Растежът им обаче не се прекратява, той продължава още 6-7 години.

  • Самката се грижи самостоятелно за отглеждането и възпитанието на децата.Понякога в този процес участва и млада женска от предишно раждане на майката, която още не се е „задомила“.
  • Кафявата мечка при добро стечение на обстоятелствата може да доживее в природата до възраст от 25-30 години. В зоопарк този срок може да бъде удвоен, ако условията са подходящи и за животното се полагат адекватни грижи.

Естествени врагове

Мечката няма равностойни врагове в природата; дори вълчата глутница предпочита да избягва срещите с нея. Но, както се е случило и с други диви животни, основен враг на кафявата мечка е станал човекът. Тъкмо човешката дейност променя ареалите на мечото обитание.

Освен това безбройните бракониерски акции и отстрел са направили така, че много от подвидовете са на границата на изчезването и са вписани в Червената книга. Пазарният интерес към мечките е заради месото, което се определя като екзотична храна за ценители. Също и заради кожата, от която се правят екстравагантни постелки. Ловят се и малки мечета за частните зоопаркове на разглезени богаташи.

Мечата мазнина и жлъчка пък са обект на фармацевтичната индустрия; от тях се приготвят търсени лечебни средства.

Сънят на кафявата мечка (летаргия)

Кафявата мечка спи зимен сън, но в сравнение с този на други бозайници той е някак по-лек. Характерен е с това, че температурата на тялото и, интензивността на дишане и сърцебиенето първоначално са същите, както в будно състояние. В първата фаза на зимния сън мечката буквално само си подремва.

Сънят на кафявата мечка (летаргия)
Зимният сън на кафявата мечка може да продължи до 200 дни

Докато е в такова полуспящо състояние, тя чува всичко и  при някаква опасност е готова да напусне бърлогата. Когато зимата е топла и с малко сняг, някои  мечки могат и да се откажат от дългия сън.

Подготвителен период

За зимния си сън мечките избират глухо, сухо място, където има поразени и нападали от бури или възраст дървета; добър избор е пространството под сухи корени. Работейки с лапи, мечката си изкопава дълбока и широка яма. Добър вариант са също скалните цепнатини и пещерите. Бременните самки си правят сметка бърлогата да е добра и за бъдещото потомство. След това ямата се постила с клонки, мъх и опадали есенни листа.

Заедно с майката там могат да зимуват и поотраслите мечета. Самците спят в самота.

Продължителност

Зимният сън на кафявата мечка може да продължи до 200 денонощия. Подготвайки се за него, животните трупат мазнина – това е критично важно за тях. Обикновено възрастните успяват да свършат добре и тази част от подготовката си и изпадат в летаргия още преди първия сняг. По-младите се справят по-бавно със задачата, затова и заспиват по-късно.

  • Истинският, дълбок зимен сън напомня на анабиоза: пулсът на животното от 55 удара в минута отслабва до 9, метаболизмът се редуцира наполовина. В етапа на дълбок зимен сън мечката не яде, не пие, не отделя урина и екскременти. Всичките жизнени процеси като че ли са поставени на пауза. Този удивителен преход до ден днешен не е напълно разгадан.
Будуващи мечки

Мечките, които по някаква причина не са успели да натрупат достатъчно „резерви“ в тялото си, не могат да заспят зимен сън. Те са обречени цяла зима да скитат и да търсят храна, което в студените месеци не е лесна работа. Има и такива случаи, при които мечката заспива – но се събужда твърде рано и е обречена да преживее същите несгоди. Такива екземпляри имат измъчен и уморен вид, но в същото време са доста агресивни. При среща с потенциален противник се изправят на задните си лапи, реват силно и са готови с предните да влязат в ръкопашна битка.

Нерядко в търсене на храна мечките се приближават опасно близо до човешките поселения. Така е в северните райони, където принципно зимите са доста сурови. Обикновено веднъж на десетина години будуващите мечки са масово явление – това се случва при слаба агрореколта и природни бедствия. Понякога гладните мечки са толкова опасни за човека, че се налага да бъдат отстрелвани.

Популация и състояние на вида (статус)

В днешно време кафявата мечка е записана, както вече отбелязахме, в Червената книга. Популацията е от около 205 000 екземпляра в цял свят и има статус на вид, застрашен от изчезване.

Мечки в зоопарка

Мечки в зоопарка
При добро гледане в зоопарка мечката може да доживее до 60 години

Единственото място, където безопасно може да се наблюдава жива кафява мечка, е зоопаркът. За мечките се изграждат просторни волиери, които донякъде пресъздават естествените условия на живот в природата. Освен камъни и дървета, във волиерата трябва да има и басейн, в който мечките да се къпят. Храненето им трябва да е пълноценно и съобразено със сезонните специфики.

Съхраняване на вида

През 1975 година е подписано съглашение между СССР, Англия, Канада, Дания, Норвегия за съвместни мерки по съхранение и умножаване на вида. Година по-късно на остров Врангел е създаден резерват за кафяви мечки. В цял свят отстрелът на кафява мечка законно се извършва единствено в случаите, когато тя застрашава човешки живот.

Източници и още информация на английски: Характеристики на животното кафява мечкаНеизвестни и любопитни факти за вида кафява мечкаЕнциклопедия Британика за живота на кафявата мечка

Кафявата мечка е могъщ и красив представител на хищната фауна. Неговите навици и начин на живот са уникални; едва ли можем да си представим дивата природа без този персонаж. Точно заради опасенията, че това би било необратима загуба за човечеството, са всички мерки за съхранението на вида.

Интересни факти

  • Новороденото мече тежи 400-500 г, но когато достигне до полова зрялост теглото му нараства хиляда пъти.
  • Ловът на мечки е бил любимо развлечение за средновековните благородници. Същевременно то е било и доста опасно занимание. Нека да си дадем сметка, че дори и днес, след като е улучена от изстрел с Калашников, мечката може да си го върне на ловеца. В Средновековието за лов на мечки са използвали специално дълго и тежко копие, чрез което животното било поразявано от безопасно разстояние.
  • Макар да изглеждат страшни, мечките се поддават на дресура и показват забавни номера в цирка. Естествено, на самите мечки едва ли им е забавно; множество инициативи на природозащитници редуцират представянето на подобни номера. Особено ако са патент на уличните забави с т.н. „танцуващи мечки“.

Най-добрите цени за реклама са в "Зона 98", достигнете до 30 000 читатели на ден ТУК =====>

За Марта Савова

Прочети още

Благороден елен: защо му се възхищаваме?

Природното творение благороден елен: ето защо той е положителният герой в приказките за гората! Вижте …

2 коментара

  1. Марчела

    Не мисля, че за мечката е добро решение да живее в зоопарк, пък било то и в широка волиера. Това си е насилие над дивото животно. Освен това у нас в т.н. зоологически градини тези животни са истински клетници, затворени в тесни клетки и зле гледани.

  2. Някак си не мога да изпитвам съчувствие след многото нападения на мечки над хора, сигурно си спомняте поне един случай в Родопите. Но това е може би и защото човекът твърде много се намеси в природните работи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

[adrotate group="1"]