Как да се отървем от язовец в градината? Отрова, капан или примамка

Как да се отървем от язовец в градината? Най-добрата отрова за язовец. Направи си сам капан или примамка. Свински или кучешки язовец?

Да започнем с практичната част:

Как да се отървем от язовец в градината

Изгонването на язовец винаги е сложна задача. Специалистите препоръчват при нападение да се вкопаят в земята метални прегради, които ще пречат на животните да копаят през и под тях. Други предпочитат електрическите огради, но те са скъпи и опасни за домашните животни.

Прогонването е трудно и скъпо, затова повечето търсят начин за унищожаване на язовец.

Отрова за язовец

Някои стопани използват отрова за мишки и други видове отрови. С това те създават риск и за домашните животни, затова трябва да се внимава.

Освен това отровата може и да не подейства на язовеца, той сякаш има имунитет. Тази животни са доста защитени дори и от змии. Затова стопаните предпочитат да използват примки и капани.

Примка за язовец

Примка за язовец се прави стандартно според височината на животното, на нивото на главата му. Настройката има вертикално или хоризонтално положение.

Когато язовец промуши главата или торса си, примката се затяга под неговата тежест.

Капан за язовец

За язовец са подходящи капаните с падащи врати. Може да се заложи дървен, метален или пластмасов капан за язовец. В дъното се разполага примамката, а вратичката е свързана с нея с връв.

Капанът се поставя на обичайните места, където се появява животното. Той трябва да се провери възможно най-рано сутринта, още с изгрева на слънцето. Причината е, че язовецът има силата напълно да разруши капана и да се изплъзне от него.

Внимание: капанът трябва да е съизмерим с размерите на язовеца, който е доста голямо животно. Ако се купува фабричен, нека е от най-големите.

Съвет: Препоръчва се в дъждовни дни да избягвате монтиране на капан за язовец, тъй като това може значително да намали маскирането на капана. Той ще бъде лесно забелязан и избегнат. В допълнение язовецът предпочита да се въздържа от хранене по време на влажно време, така че няма да има смисъл използването на капан. Но след края на дъждовния сезон животното ще започне да излиза от дупката дори и през деня, за да намери храна и бързо да натрупа тегло за зимата.

Също така не се препоръчва да се поставя капан за язовец в ямите и низините, където може да възникне застой на вода, поради продължителни валежи. Животното ще се стреми да избегне такива места, докато почвата е напълно суха. Доста рисковано е да се поставят капани и панти на места, където често преминават други ловци с кучета. Така рискувате да загубите капана, който ще бъде унищожен от ловците, или ще имате скандал с любителите на кучета.

Как се залага капан: по време на монтажа на капаните не трябва да се доближавате до дупката с автомобил по-близо от 150 метра. Това може да изплаши животното, след което вече то няма да се върне в дома си. Поставете капана задължително на подветрената страна. Това ще предотврати унищожаването на маскирането по време на силни ветрове.

Препоръчително е също така да забележите точно каква е околността на всички места, където ще инсталирате ловни капани. След това напишете тази информация в тетрадка или тефтер, за да не забравите точно къде са капаните ви. Такива мерки може да изглеждат излишни, но за голям брой от капаните впоследствие това ще се окаже много уместно.

За маскирането е желателно да се използват големи месести листа. За да прикриете миризмата на капан, можете да използвате рибно брашно, което се продава в магазините с храна за домашни любимци. То ще заблуди язовеца.

Лов на язовец

С ловенето на язовците се занимават ловните дружинки и земеделски стопани, които не са се справили по друг начин.

Опитните ловци препоръчват ловът на язовци да става вечер с ловни кучета-свинари или да се сложи на дупката им примка.

Язовците могат да бъдат подгонени с димки от дупките им или чрез използването на други методи. Някои стопани заливат със силно миризлива течност входовете на дупките им, за да ги прогонят.

Лов на язовец с ягдтериер

Предимството на този вид ловно куче е, че влиза в дупките на язовците и ги вади от там. Разбира се, не всеки път може да успее.

Язовецът оставя грозни следи в двора и градината. Неговите изкопи дразнят и чисто визуално са неприемливи. Но те рядко причиняват дълбоки и необратими последствия.

Поведението на язовеца е предсказуемо и сезонно. Принципно той не създава проблеми през есента и зимата. И все пак често стопаните търсят начин да да минимизират щетите от неговото разкопаване.

Първо, как да разберем дали гостът в градината е язовец (борсук).

Разпознаване на язовец

По дупките

Как се познава дупка на язовец? Язовецът обитава дълбоки дупки, които изкопава по стръмни склонове и брегове. Там той прекарва повечето време, предавайки обиталището на следващото поколение.

Домът на язовеца прилича на лабиринт, в който са обособени места за различните нужди на семейството. Тоалетната е отделно, понякога извън самата дупка. С времето лабиринтът се разширява, простира се на много нива и може площта му да се измерва с километри. Основните помещения са на 5 – 7 метра под земята. Входовете са много, понякога десетки.

По стъпките

Стъпките на задните му крака дават отпечатък, наподобяващ тези от детско краче или на мече. На дължина предното стъпало на животното достига до 8 см, а задното стъпало дава отпечатък с дължина до 9 см. Обикновено отпечатъкът от задното стъпало се открива върху предния. Язовецът има крачка 20-25 см. Понякога в стъпката не се отпечатва нокътят на палеца, а стъпката му е с 5 пръста.

По звуците

През размножителния период през юли и август язовците издават звуци, наподобяващи женски глас. Те издават също пръхтящи и сумтящи звуци. Кучешките язовци издават звуци подобни на тези на кучетата, а другият вид (свинските) грухтят. Тези животни имат свой собствен речник, който се състои от шестнадесет различни звука.

Защо язовецът е проблем?

Мрежата от изкопи на язовеца рядко са разположени в близост до хората, но понякога те завземат двора и градината. Най-разпространената вреда е разкопаване на тревните площи. Язовците просто търсят личинки – любимата им храна, и преравят за тях почвата.

Дейността на язовеца не е толкова вредна за тревните площи и те скоро се възстановяват. Вредното въздействие се наблюдава главно през пролетта, когато в почвата има личинки. И все пак гладният язовец нанася по-големи вреди. Той е решително животно и минава през огради и стени, когато иска да стигне до храната.

И накрая – язовецът „маркира“ територията си, като я огражда с окопи и траншеи, напоени с урина и изпражнения. Това отпъжда другите животни.

Още в текста: Отрова за язовец, капан за борсук. Как да се отървем от язовец в градината? Да го прогоним или да минем на унищожаване? Свински язовец. С какво се храни? Дупка.

Описание на язовец

Язовец (или както се нарича още борсук) е хищно животно от класа на бозайниците, което е член на интересното семейство на Поровете (Mustelidae). Това животно има своеобразен външен вид, сравнително висок интелект и води необичаен начин на живот. В него са съчетани кротка природа и необичаен външен вид. През последните години броят на тези зверчета в природата е намалял значително поради унищожаването им, за да се получи ценен продукт – мастната им тъкан.

Названието на животното на немски е: Europäischer Dachs, на испански: Meles meles, на руски: Барсук, на турски: Porsuk. На английски е European badger, думата badger идва от френския език на думата becbeur, което означава „копач“. А на френски язовец е blaireau.

Борсукът е единственият член на споменатото семейство Порови, който в по-южните страни не спи зимен сън. В студените зони обаче той заспива от средата на есента и спи чак до пролетта.

Външен вид + снимки

• Козина: Поради гъстата си и дълга козина борсукът изглежда дори по-голям, отколкото е. За негово щастие той не е интересен за производството на кожи. Но е забележителен: сиво-сребрист цвят на гърба и страните преминава в почти черен на корема.
• Тяло: има клекнала, плътна физика, заострена муцуна, къси уши, еднаква опашка за отделните видове, силно развити нокти на предните лапи, предназначени за копаене, твърда, дълга козина и миризлива жлеза, намираща се под опашката.
• Размери: Дължината на тялото е 60-90 см, опашката е 24 см;
• Тегло (килограми): през летните месеци надхвърля рядко 15 кг, но до септември той може да тежи с 10 кг повече. В дупката си може да се охрани още до състоянието на хибернация (зимен сън) и да стигне до 34-40 килограма за през зимата, защото тогава тялото му се подготвя за презимуването. Женските обикновено са по-малки от мъжките.

Най-популярният вид от този род, обикновеният американски борсук (Mustelidae taxus), има височина на шията около 30 см, дължина на опашката 18 см и на тялото – 75 см. Главата му е оцветена в бяло с две надлъжни черни ивици, от предната до задната част на главата, гърбът му е със сиво-бял до черен цвят, има петна, опашката и двете страни на тялото са смесени с червеникав цвят, а краката и долната част са черно-кафяви.

Козината е твърда, рядка и дълга. Кожата на животното е свързана с мускулите към нея достатъчно свободно, и е много широка, затова язовецът почти винаги е способен да се обърне и да захапе животно или човек, който го е хванал.

Описание + рисунка

Външността на звяра е приятно украсена с очарователни уши и очи с преминаваща през тях тъмна ивица, а от предната част на носа до темето има бяла ивица, по бузите му са същите бели ивици. Формата на тялото на язовеца изглежда е проектирана специално да копае дупки: широката му задна част преминава плавно през тялото му, като то се стеснява в раменете и завършва с елегантна муцуна с дълъг нос.

Европейският язовец има къс, но силен крайник, а ноктите са дълги и широки. Тромавият борсук е страхотен бегач. Макар че в действителност той е много мързелив и му харесва повече да ходи важно, създавайки доста шум около себе си.

Животът на язовеца

Язовецът живее на практика из цяла Европа, без само северната част на Скандинавския полуостров и на Финландия, тъй като не понадя замръзнали почви. Освен това и в Западна и Мала Азия, в Закавказието и Кавказ. Язовците се срещат в Китай и Корея, в полу-пустинните райони на Израел и Йордания, в някои от островите на Япония и части от африканския континент, в северните райони на Америка. Борсукът обитава в тайгови и смесени гори, а понякога и планински вериги и степи, и полу-пустини. Язовецът живее в места със сухи райони, но в близост до водни басейни, като избягва наводнените местности.

Навици

Язовецът е чист и загрижен за дупката си собственик, която винаги е почистена. В нея обитателите често живеят по двойки.

С какво се храни язовеца

Язовецът яде доста разнообразна храна и е почти всеяден, но предпочита животинската храна. Той си похапва жаби, гущери, различни мишовидни гризачи, змии, птици и техните яйца, също се храни и с насекоми, червеи и техните ларви, мекотели. Звярът яде ядки, гъби, плодове и трева. За него лакомства са насекомите, ларвите и червеите. Животното умее да плува и използва това, за да лови риба и жаби. Понякога яде и мърша.

Язовецът не е капризен по отношение на храната. И така с какво да храните язовеца, ако го приемете в къщата си, е малко или повече ясно. Но и освен това, за домашния борсук трябва много внимание.

В дивата природа, включително и във време на глад е ясно с какво се храни. Когато язовците няма какво да ядат, не се гнусят от ларвите на бръмбарите и червеите да ги ядат за обяд, а за десерт – корени, плодове и гъби. В обиталището си борсукът задължително подрежда ”килера”, където изразходва бавно запасите си за гладната пролет, така че след приключване на периода на хибернация, да не се стреми отчаяно и редовно да търси храна из гората за храна, а спокойно да яде и да заяква, и да става силен.

Как ловува?

По време на лов, язовецът изминава значително разстояние, разглежда падналите дървета, с цел да намери подходящи земни червеи и насекоми. За един ден той ловува до няколкостотин насекоми и около 70 жаби. Но той изяжда само 0,5 кг храна през деня, която му е достатъчна. Само когато наближава времето за зимуването, язовецът започва да се угоява, да трупа мазнини и да се храни, за да оцелее по време на зимния сън.

Колко живее?

От двегодишна възраст женските екземпляри стават способни да се размножават, а мъжките – на три години. Животът на язовеца в природата достига едва 10-12 години, а отгледаните в домашни условия от човека са по-добре облагодетелствани и живеят до 16 години. Гледането на язовци от хората е много интересно, те са общителни и любящи. Такъв домашен любимец ще стане любимец на цялото семейство. За медения язовец в Африка се казва, че в домашни условия може да доживее до 24 години при добро гледане, а в дивата природа не е се знае колко точно ще живее.

За съжаление, поради високата им смъртност, само една малка част от язовците успяват да доживеят до първата си годишнина.

Огромна част от тях умират по пътищата под колелата на автомобилите. Въпреки обстрела им от ловците, броят им непрекъснато нараства. Прилагането на такава крайна мярка се дължи на подозрението, че те са носители на туберкулоза по говедата и по други причини. То служи за оправдание да ги избиват. Но дали твърдението е истина ние не се наемаме да кажем.

Размножаване

Язовците са моногамни, т.е. живеят в стабилни двойки, без да сменят партньора си по няколко години, а понякога прекарват и целия си живот с него. Възможността за размножаване при женските екземпляри, както казахме по-горе, се появява на 2-годишна възраст, при мъжките – на 3-годишна възраст. Периодът на чифтосване започва с приключването на зимата и достига до края на лятото.

Женската носи бебетата дълго време – 9-12 месеца, а времето на бременността зависи от времето на годината, в което се извършва оплождането. Всяка ражда 2-6 слепи и глухи малки язовчета.

Новородените язовци са безпомощни, едва след месец започват да чуват, а очите им се отварят след месец и половина. Носовете си подават от дупките, когато станат на 3 месеца. Малките растат доста бързо – на 6 месеца те ще станат големи почти колкото възрастните. Децата прекарват първото зимуване с родителите си и след това започват самостоятелен живот.

Любопитни факти

Европейският язовец е интересно създание. Много обиталища на язовци се предават като наследство през поколенията, като средновековните замъци. Затова те често биват сравнявани с „аристокрацията“ на Великобритания.

Жилището на европейския борсук е с различни размери.

Едно от най-големите обиталища на язовци приличало на древните английски замъци, защото е имало над 100 входни дупки, голям брой стаи и разбира се дълги тунели. В изследвания замък живеел един род, наброяващ само 20 язовци. Тяхната природа е такава, че почти половината от живота им преминава в състояние на сън.

Необикновеният язовец принадлежи към месоядните бозайници от семейството на поровете. Към роднините му се включват хермелинът и видрата. Обикновено язовците нямат много нужда от пиене на вода, тъй като си похапват главно сочни червеи. Но само при силен глад язовците ядат жаби, мишки, бръмбари, плъхове, а освен тях и зърнени храни.

Борсуците се отнасят кротко към хората, а които добре са се приспособили в домовете, се обучават лесно. В двора те се държат в просторни клетки на открито с бетонен или мрежест под, така че те да не могат да копаят.

Видове язовец

Общо в природата има 10 вида язовци в 6 рода.

Обикновен язовец

Обикновен язовец (Meles meles) се среща в степите и горите на Европа, в далечна Азия живее на юг до Иран и Палестина, на изток до Източен Китай, Корея и Япония. Цветът му е сиво-черен отгоре, отдолу сив. Отличава се с променливите си черни и бели ивици по главата. От двете страни на „носа“ до ушите има черна ивица.

Свински язовец

У нас се среща само един вид язовец, но има един подвид наречен свински. Той има зурла като на свинете. Според много ловци това е мит. Сред таралежите обаче има също два вида – свински и кучешки според формата на муцуната.

Свински язовец – с латинско название Arctonyx collaris, принадлежащи към месоядни бозайници от подсемейство Порови (Mustelidae). Широко разпространена е в Южна и Югоизточна Азия. Дължината на тялото е до 70 см, тегло 7-14 кг. Козината е сравнително рядка, страните и задните крайници са жълтеникави или сиви, предните и задните са тъмни, муцуната, гърлото и ушите са бели. Огромните нокти на предните лапи са светли.

Кучешки язовец

Кучешкият вид е най-обикновен язовец (Meles meles), с лапи и муцунка подобна на кучешката.

Меден язовец

Медният язовец (медояд, африкански) с латинското име Mellivora capensis е само един представител на своя род. Той обитава в гъстите гори и саваните на Африка. Предната част от главата до опашката е в бял цвят, смесен често с кафяво или сиво. В черно са оцветени крайниците и долната част на тялото.

За него е писано, че е пълен психопат, а в Книгата на Гинес е определено като най-смелото животно на света. Той напада дори големи хищници, а после няма как да се избави от тях. Има случай в който убива лъв, като го захапва за най-уязвимото му място и това са тестисите.

Също така е заснето видео как се бори с кобра и я побеждава. Отровата на този вид змии е толкова силна, че може да убие човек с тегло 100 килограма. Тя го е ухапала, но той я убива. След смъртоносното ухапване той само ляга като мъртъв за няколко минути, след което се възстановява и отново става. После сладко си похапва от змията.

Азиатски, японски, китайски

Явански язовец (Mydaus javanensis), живее в Суматра, Ява и Борнео. Цветът му е черен или тъмнокафяв. На главата и под нея има бяла ивица или бели петна в редица.

Палавански язовец (Mydaus marchei), живее в земеделските земи и тревните равнини на островите Бусуанга и Палаван. Оцветен е в тъмно кафяво до черно, муцуната му е бяла с жълтеникави отражения, задната част преминава в жълтеникава лента.

Teledu (Arctonyx collaris) обитава в горските райони на Индокитай и Китай, както и в Тайланд и Суматра. В жълт, черен или сив цвят е гърбът, опашката и ушите са бели, крайниците и коремът са черни. По лицето черни ивици пресичат очите.

От рода Melogale (Ferret-Badger) има 4 азиатски вида:

1. бирмански – Индия, Непал;
2. източен (ориенталски) – Бали, Ява, Югоизточна Азия;
3. китайски – Бирма, Тайван, Китай;
4. Еверет  – Борнео.

Подсемейство Taxidienae

Американският язовец (Taxidea taxus) е самостоятелен вид от рода си. Намира се в югоизточна Канада и на север от централната част на САЩ и на юг до Мексико. Разпознава се лесно по сиво-червеникавата козина на гърба, а на лицето има бяла лента.

Дължината на тези видове животни е от 32 см (палавански язовец) до почти 1 метър (за обикновения язовец). Според вида си те имат тегло от 2 до 24 килограма. Телата на тези животни са масивни, набити. В своята форма те приличат на тежка капка, дилатираща леко от муцуната до опашката. Само с късите крака по външен вид са свързани с други представители на семейството Порови (невестулка, норка).

Козината им е груба, дълга и гъста. Муцуната на различните видове е по определен начин оцветена: ясно изразени ленти в характерното за пора подобие на брада.

Общите видове, американски и малайски, са идеално приспособени да копаят дупки. Техните тела са плътни, крайниците им са къси, имат мощни нокти и силни мускули. При яванските видове предните крайници имат еднакво развити пръсти, което вероятно представлява особена адаптация към изкопаването на дупките и тунелите в тях.

Видът американски язовец (Taxidea) е толкова добър, колкото и другите копачи, които, ако се намират в опасност биха могли да изкопаят авариен подслон и да изчезнат от зрителното поле на врага за кратко време – за няколко минути. В пълна противоположност по способности и сила на тях, примитивните Blaireaux furets – язовци порчета, имат вид по-скоро на белки.

Как се пише: Борсук или бурсук

Как се пише? Според българския правопис е правилно да се изписва борсук. Често се употребява и бурсук, но това не е правилно. Като жаргон бурсук или борсук има смисъл на човек, който е намусен, опак, нацупен, мрачен, неприветлив, намръщен, който проваля, пречи.

Яде ли се язовец?

Ловджиите споделят, че месото на язовеца може да се яде и те го ядат. Първо трябва да се вземе проба и да се провери да не е заразено с трихинелоза. След това се прави на кайма и с нея се пекат или пържат кюфтета до хрупкавост.

Според общоприетото виждане хищниците не трябва да се ядат. Лисицата например никое животно не я яде. Язовците са смесено ядни. Понякога ядат и мърша. Правоверните евреи не биха яли язовец, защото е в списъка на нечистите животни или с други думи има и нещо вредно и небогоугодно в месото му.

Можем да се запитаме, струва ли си да се избиват язовците за месото и мазнината им? Още една поредна човешка жестокост над природата, над животинския свят, както избиването на норките и белките за кожата им.

Мас от язовец (мазнина)

Маста или мазнината на язовеца съдържа общоукрепващи вещества, наситени и други мазнини, витамини и минерали, за което някои лечители я използват в алтернативната медицина.

В Русия например се произвеждат капсули ”Тайната на бобъра” съдържащи ароматна част от бобър (кастореум), перга и мазнина от язовец. Предназначени са против кашлица, за укрепване на организма и при други проблеми.

У нас в някои здравословни магазини се предлага топена мазнина от язовец, натурална 100%. За една опаковка от 200 мл, цената е 69 лева в”Здравен магазин”. zdravenmagazin.bg. Дневната доза е една супена лъжица, двукратно през деня по време на хранене. Предлага се като добавка за укрепване. Може да се ползва и външно.

Невероятният язовец е добър ловец и стопанин на обиталището си, но и разрушител в градината, който създава сериозни проблеми

За външно приложение мазнината от язовец намира приложение за доста болести. В Хисаря пенсионираният лечител Иван Иванов лекува с мазило, направено от него, дископатия, дискова херния, гъбички, екземи, хемороиди и други кожни болести.

Други хранителни добавки на растителна основа спокойно могат да заменят мазнината от язовец.

Четка за бръснене с косъм от язовец

От косъма на язовеца се предлагат четки за бръснене, които са луксозни и твърде скъпи – около 60 – 90 лева.