Има ли чакали в България? Звук и вой на чакал. Лов, снимки

Има ли чакали в България? Да, и още как! Вижте какво правят! Опасни ли са? Как звучи вой на чакали? Видео с техния звук. Лов на чакали и снимки на златист и ивичест чакал. Разлика с вълк.

Ето за какво ще поговорим в тази статия: Видът чакал и защо имаме негативно отношение към него. Описание, данни за местообитания и миграции. Каква е ползата от чакала; ролята му в природното равновесие. Врагове; размножаване и състояние на популацията

Външен вид, поведение Характеристики

Външен вид, поведение	Характеристики
Размери, тегло	Дължината на тялото без опашката не превишава 80 см, височината – 50 см. Обикновено достига тегло от 7 до 10 кг; отделни екземпляри мога да достигнат дори до 20 кг.
Козина, крайници	Козината на чакала е къса, остра и гъста- окраската й зависи от вида и сезона. През зимата е сиво-рижа, с по-тъмни нюанси на четината по гръбната ос. През лятото косъмът изсветлява, става по-къс и груб. Около гърлото и по гърдите има бяло петно. Краката на чакала са тънки и дълги.
Навици	Чакалите често се заселват близо до неголеми селища, заради което активността им обикновено е вечер и нощем. Ако обиталищата им са по-отдалечени, ловуват и през деня. Най-често търсенето на храна е самотно занимание, но понякога се прави по двойки или на групи от по 7-8 животни. Обикновено това са млади чакали от едно кучило, което се разпада при формирането на нови двойки.

Външен вид и особености

Обичайната поза на чакала е с отпусната опашка – нейният размер обикновено е до една трета от дължината на тялото. Дебелата и мъхната опашка увисва почти до земята. Главата е неголяма, с клиновиден череп. Муцунката е заострена и повече прилича на лисича. Ушите са изправени.

• Чакалът има чудесен слух – това му помага да открива дребни гризачи сред гъстата растителност. Острите му кучешки зъби са приспособени на гризат дебела кожа. Очите са с кафяв ирис. Тънките крака на чакала – предни и задни, имат еднаква дължина. Предният чифт има по пет пръста, задният – по четири.

Чакалът е гласовито животно; когато започва да ловува, той издава смразяващи вопли – тези звуци напомнят силен детски плач. Тези звукови сигнали се улавят от всички представители на вида, които се намират в околността. Често крясъците са отговор на други силни звуци – автомобилни клаксони, камбанен звън.

Чакалите крещят винаги, когато сменят местоположението си; най-често са доловими при ясно време, в тъмните часове на денонощието. Специалистите могат по тези крясъци да определят каква е числеността на някоя глутница от чакали.

• Една от лошите черти, които хората приписват на чакаловия характер, е страхливостта. Всъщност той не е толкова страхлив, колкото предпазлив. Когато човекът се отнася към него дружелюбно, той буквално се опитомява и дори го допуска до малките си.

Неудържимо любопитство и нахалство: тези черти също са присъщи на чакала. Хората, които остават да нощуват сред природата близо до чакаловите леговища, са виждали как тези животни крадат под носа им храна и дрехи.

Чакал: за немалко хора тази дума се асоциира с обидно обращение. Това животно е фолклорен образ у много народи и обикновено олицетворява страхливост, подлост, подмазвачество. Връх на подобна квалификация е Табаки, чакалът от книгата за джунглата на Киплинг. Не става дума за положителен герой нали?

Но това не винаги е било така. В Древен Египет например отношението към чакала е било почтително; богът Анубис е бил изобразяван с глава на чакал. Тези противоречиви характеристики ни карат да проявим любопитство и да разберем – що за животно всъщност е коментираният чакал и каква роля има той в природната хармония.

Произход на вида чакал и описание на животното

Чакалът е хищник; млекопитаещо, представител на кучешкото семейство. Той е близък родственик на вълците. Външността му е донякъде неугледна и озадачава: гледайки го, човек може да го определи като нещо средно между вълк и обикновено дворно куче.

Ариал и места на обитание

Чакалите живеят уседнало, без сезонна миграция. Могат да се отдалечат от постоянното си местообитание на разстояние от 50-100 км. Познат е случаят с чакал-рекордьор, който – ловувайки – се отдалечил от дома си на 1250 км.

Този хищник не отказва да се храни с мърша, затова не пропуска местата с масова гибел на животни при природни катаклизми. Онези чакали, които живеят близо до селищата, са нещо като клошари – ровят в кофите за боклук. Това ги прави нежелани „съседи“ за човека, тъй като разнасят инфекции и паразити.

На практика чакалът

не е опасен за човека

както вълците и мечките, освен това лесно свиква с тесен кръг от хора. „Питомният“ чакал обаче е неприятен вредител: в селските райони съсипва дини и пъпеши, посяга и на домашните птици.

Видът е разпространен в югоизточните райони на Европа, южната част на Азия, Близкия Изток и Африка. В последно време се наблюдава придвижване на чакалите в райони, разположени по-на север.

Има ли чакали в България

В България се срещат чакали от вида обикновен чакал, още го наричат ориенталски, азиатски или златист. По принцип той е най-разпространен в Ориента и Азия, както се разбира и от имената му, но се среща често и у нас. Той е сред животните, които са разрешени за отстрел от ловците, тъй като се смята, че вреди на останалия дивеч. През 2015 година даже популацията на чакалите е станала застрашително голяма в България, заедно с тази на вълците. Информацията е от СЛРБ. Чакалите нападат селата, влизат директно в самите обори и отмъкват животните. Също така се чува и за глутници, които нападат фермите.

Вой на чакал

Ето едно видео, в което можете да чуете запомнящия се вой на чакал и да видите точно как вият чакалите:

Движение на чакалите

Чакалът се счита за бързо и издръжливо животно. Неговите дълги и мускулести крака са отлично приспособени за бързо бягане. Може да поддържа скорост от 16 км/ч продължително време. Издръжливостта и скоростта позволяват на чакала не само да си намира храна, но и да прави това в доста отдалечени от дома си точки.

Независимо от способността си да изминават дълги разстояния, чакалите не мигрират сезонно, както вече споменахме.

Видове чакали

Чакалът е член на семейство кучета, в което е представен с няколко подвида. Най-разпространен в европейските зони е обикновеният чакал. Древните римляни са го наричали „златен вълк“. Той е представен от два подвида: единият е с тъмна окраска и е разпространен в Средиземноморието и Южна Европа. Вторият е с по-бледа козина и е характерен за Индия и Средна Азия.

Съществуват още видове като черногръб, ивичест, етиопски – те са характерни за Африка.

С какво се храни чакалът?

Менюто на чакала е доста разнообразно; определят го като всеяден. Тези хищници са неуморни ловци и търсачи на препитание. Ловуват сами, но се събират в група, когато трябва да преследват по-едра плячка.

Те са отлични атлети – правят високи отскоци и улавят излитащи птици. Техни жертви могат да станат фазани, врабчета, водоплаващи птици. Естествено – при възможност не прощават и на домашните птици.

Чакалите не отказват също на зайци, гризачи, гущери и жаби, охлюви и дори змии. Ако имат късмет, може да хапнат и риба. Не им е чужда и растителната храна – плодове, зеленчуци, ядки и различни клубени.

Интересен е начинът, по който чакалът се снабдява с питейна вода в горещините. Ако реката, която обичайно им е източникът на вода пресъхне, те копаят на дъното й ямка и чакат там да се събере живителната течност.

Чакалът е считан за мършояд, за събирач на огризки, но това не е съвсем вярно. Естествено – такова „блюдо“ може да има в менюто му, но не винаги. Така например ивичестият чакал е любител само на прясно уловената храна – насекоми, гризачи, зайци, както и на различни плодове. Обикновеният чакал, напротив, не се отказва от мъртво животно или от мръвка, изровена на боклука.

Характер и начин на живот

Чакалът може да бъде определен като нощен хищник. Той напуска бърлогата си по тъмно, за да иде на лов. Етиопският чакал е изключение – той ловува денем. Животните от този вид са постоянно в движение и преминават много километри понякога, докато си намерят храна.

Те имат удивителен нюх за възможностите в това отношение и бързо достигат терените с животински труп или трупове. Любопитното е това, че когато надушат нещо подобно и се готвят да хукнат към „трапезата“, чакалите надават вой – нещо като боен вик, и едва след това хукват към целта.

• Чакалите живеят на семейни двойки; всяко семейство си има територия, която маркира с урина и фекалии. Собствената територия може да е площ с повърхност до 600 хектара. Който не е член на фамилията се прогонва безмилостно. Самата фамилия може да включва и млади чакали, които още не са се „задомили“ и които помагат в отглеждането на следващото поколение. Когато образуват двойка, тези млади животни се отделят и се устройват на собствена територия.

Навиците на чакала не са много добре изследвани – макар всички да си мислят, че знаят за животното всичко важно. Всъщност чакалът е донякъде потаен и резервиран към човека; по-склонен да се приближи до хората става тогава, когато има проблеми с храненето. Единствено черно-кафявият чакал е сговорчив и контактен, той дори почти може да бъде опитомен.

• Ще припомним, че в съзнанието на повечето хора чакалът е отрицателен образ. Една от чертите, които му приписваме, е страхливостта. Както стана дума по-рано, той не е страхлив – а просто предпазлив и недоверчив до момента, когато усети доброжелателно отношение. Иначе е любопитен и ако се чувства в безопасност, може дори да прекали с приближаването до човека и да посегне на храната му.

Социална структура, размножаване

Всички подвидове чакали – освен етиопския, са моногамни. Образуват семейни двойки за цял живот. Двамата родители са много грижливи; заедно устройват фамилната бърлога и се грижат за потомството си. Могат сами да си изкопаят дупката или да заемат изоставен терен от лисици или язовци. Понякога използват стари термитници, големи дупки в стари дървета, скални цепнатини и пещери, гъсталаци. Архитектурата на семейното жилище задължително включва голяма гнездова камера, разположена на дълбочина от метър и половина.

• Интересното е, че младата самка, която е готова за чифтосване, флиртува едновременно с няколко мъжки. Те изясняват отношенията помежду си в люта битка; победителят става постоянен спътник на желаната женска. Брачният сезон при чакалите настъпва в края на януари или през февруари и продължителността му е 28 дни.
• Чифтосването на разгонените чакали става по всяко време на денонощието. Понякога самката не успява да забременее веднага; природата се е погрижила за това и няколко дни след първата овулация има втора. Ако и този кръг е неуспешен, двойката трябва да чака до следващата година. Бебетата-чакали се раждат 57 до 70 дни след зачеването.

Обикновено женската износва две до четири малки, но има случаи и с повече – до осем. Малките се раждат с пухена козина, слепи и с тегло около 200 г. Постепенно козината  променя цвета си – появяват се рижи оттенъци  и четинести косми. Когато станат на две седмици, мъниците проглеждат, започват да чуват и на едномесечна възраст започват да ходят.

Грижливата майка кърми малките до тримесечната им възраст. Още преди това обаче чакалите захранват потомството си с малки порции месо и храна, която вече са погълнали и повърнали полупреработена. Още на двуседмична възраст у малките започва поникването на зъбки и това продължава до петия месец. Те се развиват бързо, към едномесечната си възраст тежат по половин килограм, а към четвъртия месец – повече от три кила.

Младите женски съзряват полово на едногодишна възраст, за мъжките е необходимо повече време. Обикновено пораслите деца остават с родителите си до двегодишна възраст.

Естествени врагове

Чакалът има доста врагове в дивата природа – той не е сред едрите хищници. На първо място са собствените му родственици – вълците, дори кучетата. Всъщност нерядко чакали и бездомни кучета ровят на едни и същи сметища, „рамо до рамо“.

Преди време чакалът е бил наплашен от големи зверове като тигър и барс. Макар да е разчиствал след кръвожадните им пирове, дояждайки огризките. В днешно време естествените условия на дива конкуренция противопоставят на чакала по-приемливи противници като лисици,хиени, диви котки и еноти.

Хората също са сред враговете на чакала – в някои райони на света човекът ги изтребва като вредители на посевите и в стопанските дворове. Черно-кафявите чакали са изтребвани заради красивата им кожа, от която в Южна Африка изработват килими.

Опасни за чакала са и различните болести и епидемии, от които гинат немалко животни. Тъй като в менюто им често има мърша, те са подвластни на заразата в тъканите от умрелите животни. Често се оказват преносители на чума и бяс. Доказано е например, че в Африка 25% от животните се заразяват от бяс именно от чакалите.

Освен заразните болести чакалите разнасят кърлежи, глисти и други паразити. Понякога умират от глад при недостиг на храна, особено през зимата.

Популация и състояние на вида

Ареалът на обитание при чакалите е доста широк. Благодарение на издръжливостта си този вид превзема и нови територии, където по-рано не е живял. Най-вероятно тези миграции са свързани с търсенето на нови възможности за изхранване.

Обикновеният чакал не е застрашен от изчезване. На много места числеността на чакалите се увеличава, а ареалът на обитание става по-широк. Ако преди години някъде е бил рядкост, сега се е установил трайно и успешно се плоди. Така се е случило например в Сърбия, Албания и България. В тези страни ловът на чакали е забранен от 1962 година.

Счита се, че чакалът е полезен с навиците си да усвоява трупове на други животни – по този начин разчиства природата и е един вид хигиенист и балансьор в опазването на здравето на дивите животни. Същевременно не можем да не отбележим, че свръх популациите му  вредят на други видове, като изчерпват значителна част от хранителните резерви. Няма да пропуснем и факта, че чакалът не се отказва да присвои плодове от реколтата на човека или да посегне на птичия му двор.

Колко живеят чакалите?

Продължителността на живота в природата при чакалите е 12-14 години. Видът подлежи на опитомяване и отглеждане в зоопаркове; при правилни и системни грижи здраво животно може да достигне до възраст от 16-17 години.

Лов на чакали

Лов на чакали обикновено се прави при свръхпопулации. Тогава хищникът вреди на поголовието на други животни – зайци, фазани. В някои места този проблем е ставал толкова остър, че на ловците са били изплащани поощрения за убити чакали.

Ловуването може да става при хайки, чрез примамване с имитация на заешки крясъци, с капани.

Съхраняване на чакалите

Източници: Любопитни факти за чакалите; * Опасни ли са чакалите? Какъв звук издават; * Снимки на чакал. С какво се храни животното, как живее. Данни за чакалите. Български източник: bgvesti.eu.

Не всички видове чакали могат да се размножат до степен – да се търси грубо решение заради свръх популацията им. Етиопският чакал например е на границата на изчезването и в момента числеността на вида е не повече от 600 броя; вече е вписан в Червената книга. Освен болестите, които го преследват, той страда и от климатичните промени – намаляват терените тип алпийска ливада, които са най-доброто му местообитание. Още преди години той е бил преследван и изтребван, тъй като местното население използвало вътрешните му органи за лечение.

Вместо заключение: независимо от общо негативното отношение към чакала, донякъде формирано от литературата и филмите, това животно е брънка във веригата на живота и пълното му изчезване не би било допустимо.

Освен това – опознавайки по-добре истинските му навици и качества – той може да заслужи по-добронамерено отношение и охрана. Освен това има немалко реални примери за опитомени чакали, които се оказват по кучешки верни на човека.

Видео: Чакала в природата