Прогонване на белка или отрова? Поверия и борба. Размери. Вреди и опасности. Капани, лов

Начини за прогонване на белка. Коя отрова за белки е добра? Разлика между белка и златка. Котка върши ли работа? Как да разпознаем следи от белка?

Белка (Martes foina) или бялка – дребните хищници от този вид са широко разпространени у нас, но малцина са ги наблюдавали в естествена среда. Подвижните животинки чевръсто се придвижват по върховете на дърветата и слизат на земята за ловуване.

По-добре ги познават в селата. Зимата белките са привлечени от изобилната храна. Те са великолепни ловци с уникална моторика на лапите. И също с остри нокти и зъби, способни да нанесат дълбоки рани и на човек.

Какво представлява животното белка

+ снимки

Белките се отнасят към семейство Порови, подсемейство Същински порове и са близки родственици на златките, норките, невестулките, видрите.

Приспособили са се на всички континенти, стига наблизо да има хора. Срещат се и в тайгата, и в Африка. В Европа те са най-разпространеният от видовете Martes и единственият, който не се бои да живее заедно с човека.

Външност и размери

Белката е дребен хищник – тежи от 1.1 до 2.3 кг. Притежава специфичното за родствениците си тънко и издължено тяло (40 – 55 см) с къси крака и дълга, пухена опашка (22 – 30 см).

В сравнение с най-близките си родственици те са по-компактни като размери, но по-тежки.

Муцуната на белката е триъгълна и силно изтеглена напред. Има специфично за нея светло носле.

Ушите са със закръглени връхчета – триъгълни, тъмни на цвят и светли по края.

Тялото на всеядната белка е гъвкаво и стройно. Има остри зъби в здрава челюст. Лапите са с мощни остри нокти. Не са окосмени, което е друга нейна отличителна черта.

Общата окраска на белката е в кафявата гама, но варира в диапазона от светло до тъмно. През зимата силно се сгъстява. Кожата се смята за ценна, но не колкото кожата на златката. Златката е методично избивана за палта, а белките са достатъчно много и разрешени за лов.

Още в текста: Какво представлява животното белка + снимки. Външност и размери – сравнение със златка и с невестулка. Местообитание, характер и начин на живот. Хранене, кръвожадност. Размножаване и естествени врагове. Продължителност на живота. Вреда от белките – белка на тавана. Поверие за белката. Прогонване на белка – готови капани и от тръба. Отрова за белки, ултразвукови уреди. Котка и белка. Кожи от белка.

Разлика между белка и златка

Белката и златката (и двете са Martes) са почти идентични – по размери, вид, местообитания, стил на живот. Дори оставят еднакви следи, което въвежда неопитните ловци в беля (златките са забранени за отстрел).

Единственото, което ясно ги отличава, е нагръдното петно. При белката то е бяло (затова е белка) и се раздвоява към краката. При златката е „златно“ – бледо жълто до оранжево, и се оформя като клин между лапите.

Отглеждане на белка

По различни краища на света белката често се отглежда в ролята на домашен любимец. Тя се счита и за оригинален подарък за мъж, който живее сам. В България в очите на по-старото поколение това е пълен абсурд, но младите са склонни да го възприемат. Така се получава, защото белката много лесно се привързва към хората и ги приема за свои покровители и приятели. Нощно време обаче задължително се затваря в клетка, иначе може да ви прегризе окабеляването на интернета.

Разлика между белка и невестулка

Приличат си по нагръдното петно – бяло, спускащо се към краката. Но при невестулката то обхваща и корема. Козината й е червеникава и доста груба. Бялката е по-ценна, вкл. като ловен трофей.

Местообитание

Белката е единственият представител на рода, който не обитава изключително горите. Тя предпочита открити местности с храсти и отделни дървета и каменистият ландшафт.

В планините се среща до 4000 м. Не се бои от хората и се появява в паркове, градини и влиза в къщите.

Характер и начин на живот

Белката е активна главно през нощта, а деня прекарва в своите укрития. Използва скални пукнатини и изоставени от други животни леговища – тя самата нито строи, нито копае такива. Могат да се настанят на тавани и в селскостопански постройки.

Нощем белките ловуват, придвижвайки се главно по земята. Те умеят да се катерят и да скачат от дърво на дърво, но рядко го правят.

Като други свои роднини, белките са единаци и избягват контакти извън брачния период. Женските и мъжките имат свои територии, които могат да се пресичат. Те ги маркират със секрет, отделян от аналните им жлези, и ги отбраняват от други представители на своя пол.

Площта на индивидуалните участъци се колебае от 12 до 210 хектара. Тя зависи от пола – мъжките се разполагат на по-голяма територия, от сезона – зимата намалява, и от наличната храна в зоната.

Хранене

Белката е всеядна, но употребява предимно месо. При нормални условия й стигат 300-400 г на ден. Ловува плъхове, птици и техните яйца, жаби, насекоми и др. През лятото се увеличава делът на растителната храна.

Кръвожадност

При глад, белката прониква в кокошарници и гълъбарници. Паническата реакция на птиците провокира нейния хищнически рефлекс и тя убива, каквото докопа – повече, отколкото ще изяде.

Размножаване

Размножителният период на белките е през юли месец, а потомството се появява почти след 9 месеца – през март/ април. Самата бременност продължава само 1 месец, а останалото време е латентен период. Оплодената зигота представа да се развива и нейното имплантиране се задържа за определен период.

Белката ражда до 6 (по-често 2-4) слепи, безпомощни малки. Те проглеждат след месец, а майка им ги кърми 45 дни. На 3-месечна възраст малките започват самостоятелен живот, но за известно време остават в майчиното убежище. Напълно самостоятелни стават в края на септември, на възраст 4-5 месеца.

Естествени врагове

В дивата природа всеки хищник – колкото и уникални качества да притежава, има своите опасни врагове. За цялото семейство това са ястребите и орлите – те не могат да се спасят от тях в естествената си среда – тоест на дърветата. А на земята ги очакват лисици, вълци и рисове. Нападат ги не толкова за храна, а за да ликвидират конкурента за наличната храна в ареала.

Продължителност на живота

В природата средната продължителност на живота на белките е 3 – 5 години, отделни екземпляри доживяват до 10 г. В зоопарк те могат да доживеят 18 г.

Вреда от белките

Белките като вид се намират в относителна безопасност. В много страни, вкл. у нас, са разрешени за лов.

Смятат се за вредни, защото атакуват автомобили, прегризвайки кабели и маркучи, настаняват се в селските къщи и нападат домашните птици. Много хора са принудени да отглеждат куче или да сложат отблъскващи средства.

Белка на тавана

През зимата белките се преселват по-близо до селата и дори могат да се установят в странични селскостопански постройки, на тавани, в мансардни помещения и под навеси.

Привлича ги изобилието лесна за хващане храна. В естествена среда те не откриват толкова много потенциални цели за лов.

В стопанския двор ги интересуват главно птиците. Те трудно се защитават, защото малкото зверче се провира и през най-миниатюрни процепи, а скокът му е над 4 м.

Изпражнения

Дори настанена във вашия двор, вероятността да видите самата белка е малка. Тя е бърза, шмугва се, катери се по стени и всичко това се случва нощем. Много хора чуват шумове или виждат за миг кафеникава козина, но не успяват да разгледат хищника. Разбира се, виждат следите от дейността му.

Сигурен начин да се разпознае белка е по купчинките изпражнения, които оставя около леговището си.

Поверие за белката

Има поверие, че белката не трябва да се убива, защото това би донесло нещастие на дома. Затова в някои райони са популярни капаните – хората улавят животинките и ги пускат далече в планината. Или търсят начини за прогонване.

Прогонване на белка

Начини за противодействие на хищния пакостник:

1. Укрепване на стените, пода и тавана на постройките, в които се отглеждат птици;
2. Капани и други механични средства за улавяне на белки;
3. Отровни примамки;
4. Отблъскващи устройства с ултразвук.

При укрепване на птичарниците трябва да се оцени общото състояние на всеки ъгъл от постройката. Заменете гнилите дъски и покрийте пода със здрави – за да избегнете създаването на подземни проходи до ограждението.

Капани за белки

Един от най-ефективните начини за залавяне на белка е използването на капан с примамка. Използват се устройства за порове с кука от най-малките размери.

В капана се залага парче прясно месо или кокоше яйце и скоро зверчето ще бъде заловено. Принципно белките и поровете лесно се залавят с капани.

Капанът трябва да се обезмириси с билки – нещо ароматно като мащерка, пелин или др., защото белката бяга от миризмата на метал. Примамката също не се пипа с ръце.

Капанът се разполага близо до птичарниците, на пътечките, по които минава белката или на друго място, но не и директно в леговището й. Ако белката се е заселила на тавана, на поставяйте капан там.

Друг важен момент е капанът да се закрепи добре, защото белката диво ще се бори за свободата си.

Понякога помага използването на фалшиви капани, които представляват отблъскващи метални предмети.

Хванатата в капан белка може да се изведе по-далече от дома и да бъде пусната на свобода.

Капан за белки от тръба

Белка и сродните й малки хищници успешно се хващат с ръчно направен капан от тръба. Необходима е тръба с диаметър от 110 см., в която животното свободно да се провре. Отрязва се парче с дължина от около 1 м. Едната страна се прегражда с мрежа. На 2/3 от входа на тръбата се поставя примамката.

Близо до началото си тръбата се завързва с връв, а другият край на връвта се укрепва на високо. Цялото устройство се установява на ръб. Целта е белката да влезе в тръбата и когато стигне до примамката, тялото й да натежи и тръбата да падне. Вътре животното остава с главата надолу и не може да се освободи. Връвта пък осигурява тръбата да остане във вертикално положение.

Ето демонстрация на този капан във видеото:

Отрова за белки

Нехуманният начин за премахване на вредителя е отровата. Използва се отрова за мишки, която се разпръсква по следите на белката.

Рискът е да премахнем не това животно, което желаем. Ако ползвате отровено месо например, ще загинат минимум няколко котки. Днес мнозина предпочитат отблъскващите устройства.

Ултразвукови уреди

Излъчвателите на ултразвукови вълни са универсални отблъскващи устройства за белки и други нежелани посетители като лисици, зайци, порове и пр.

Източници и още информация на английски: Лов на вида Martes; * Ловуване в Аляска; * Златката и др. от род Martes.

Най-модерните модели протектори включват в конструкцията си датчици за движение. Те се настройват на няколко вида честоти, насочвайки ги към определени видове нашественици. Такива устройства не работят постоянно, а се включват след засичане на движение в охраняемата територия. За това се грижи инфрачервен датчик.

Обикновените протектори излъчват ултразвукови вълни постоянно. Те са безвредни за хората и могат да се задействат във вили и селски къщи, в складови помещения и търговски комплекси.

Ултразвуковите уреди имат 100% ефективност. Тяхно предимство е, че не травмират белките и другите диви животни. Уредът не пречи на хората и изисква минимално обслужване (смяна на батерии).

Принципът на действие най-общо е основан върху подбора на честота, която се възприема от белките като дискомфортна. След попадане на нарушителя в зоната за охрана, датчикът за движение включва излъчвателя. Генераторът подава мощен сигнал през няколко секунди.

Излъчваният сигнал провокира страх в животното. То се стреми възможно най-бързо да напусне охраняемата територия. Площта на стандартните протектори е 200 м2.

Белка срещу котка

Способна ли е белката да убие домашна котка? Кой би победил в директна схватка? Специалисти отговарят, че това зависи от самата котка. Някои котки не ловуват едри плъхове, а белките не им прощават.

От друга страна котките превъзхождат с ръст и тегло и разполагат със същите зъби и нотки. Вероятно най-правилният отговор е, че колкото и да е кръвожадна, белката няма причина да напада домашни котки. Освен ако не желае храната от нейната купичка, както ще видим във видеото:

Кожи от белка

Ценните кожи се оценяват по няколко критерия – качество, доколко са редки, размери и трудност на обработка. Кожите от белка не са особено ценни, макар да влизат в тази категория и мнозина да шият якета или яки от тях.

Да се абстрахираме от цвета, който е въпрос на вкус, но главното: белката няма твърде мека и гъста козина. Например нейната сродница златката е в пъти по-търсена и харесвана за палта и пухени аксесоари. Тя е мека и копринена на допир. Има и интересен цвят. Поради тази разлика златките са изчезващ вид и забранени за лов, докато белките – не.

Белките са малки животинки и за изработката на едно палто са нужни няколко десетки кожи. При добра обработка и хубав модел, се получават интересни неща като палтото от снимката.

Кожи от белки се продават и чрез сайтовете за частни обяви. Те се предлагат за яки и шапки. Цената им е относително ниска – примерно около 40 лв.

Нерядко при обработване кожата се запазва цяла, вкл. с главата. В устата се монтира закопчалка, която се прихваща в зоната на опашката.

Златна белка ООД

Белката е дала името и на една от най-големите фирми за търговия със сурови кожи със седалище в Сливен. Но един по-обстоен поглед на сайта на фирмата ни показва, че въпреки името си, тя не се занимава с кожи от белки и с никакви диви животни. Работи се с телешки, агнешки, кози, ярешки кожи и от др. едър и дребен домашен добитък.